Закъснение базирано на закъснението през логически елементи е калпава работа,
може да варира прекалено много от един до друг чип, температура и т.н.

Питащият май не разбра предложението на Зейфод (достатъчно дълъг шифт регистър
и мултиплексор от съответните изходи), което може и да е практично, а може и да не е.
Ако 10 nS стъпка е достатъчно малко, е елементарно и е очевидното решение.

Това, което аз съм виждал да ползват по разни ускорители и подобни места са
кутии пълни с коаксиални закъснителни линии и галетни превключватели. Но в
случая едва ли има нужда от подобни скъпотии. Пък и можем само да гадаем,
той не ни е казал какво иска да прави, каква точност му трябва, каква температурна
стабилност иска, колко голяма стъпка го устройва и още сума ти неща, които
без да знаем може само да си се намираме на приказки.

RC + компаратор. C-то може да е варикап. Компаратор-а може да си е прост ЛЕ или с шмид вход, според гонената стабилност.

Стъпката може да е плавна или максимум 15-20 nS. Температурна стабилност: средна или над средната. Колкото дойде. Не е лесна материя до колкото разбирам. За сега мисля RC+ТШ. Ако има по-добро и не толкова скъпо и сложно, ще се радвам да го чуя.

Между плавна и 15 nS разделителна способност има цяла вселена.
Ако 10 nS стъпка те устройва, т.е. закъснението може да е 10, 20,30, 90... 100 nS
в десет стъпки задачата е елементарна и много хора тук биха могли да го направят.
Като при 10 nS стъпка закъснението за 10 ще е между 10 и 20, за 20
между 20 и 30 и т.н., т.е. изходът ще се променя само по фронта на клок 100 MHz.
С известен напън може да се отиде и нагоре, но не много - поне не с TTL.

Стабилността трябва да се специфицира, такива работи като "средна или над средната"
може да има ако кажеш колко % промяна на градус Целзий разбираш под "средна".

По-евтино и т.н. също са относителни понятия, трябва да кажеш дали гониш евтина
разработка (т.е. опитваш се с налични средства да скалъпиш нещо и не можеш да
платиш за разработката някому, дето може да я направи), или искаш евтин краен
продукт за производство и т.н.

Но ако стъпка от 10 наносекунди те устройва задачата е лесна и "не е скъпа" като
части, нито разработката би струвала "много".

Забележи, че за числата не е измислен заместител а и тук сме свикнали да боравим
именно с тях

Решението с клок на 100 MHz освен закъснение вкарва и 10 нс джитер в сигнала. Ако хвърля боб, може да позная дали е допустимо, ама по-добре той да си каже.
Иначе, с тая голяма стъпка на закъснението задачата наистина е елементарна. Мултиплексор, закъснителна линия и малко познания как да я върже, ако е пасивна - и е готов. Температурна стабилност под няколко процента и запазва формата на сигнала.

Това ми хареса

A бе пичове, класиката на такова решение е коаксиално кабелче ... И не си ограничен от честотна лента: например 100 ns закъснение се правят 5 метра кабел, но имат честотна лента до гигахерци ...

Да, наистина числата нямат заместител. 10 nS стъпка е супер. Става отвсякъде.

За температурната стабилност ми трябва не по-лоша от RC група с NP0 кондензатор. За друго не мога да дам критерий. Закъснителна линия с кабел май не ми върши работа.

Експерименталната разработка де съм я почнал (за сега за мой кеф, да си чеша крастана на тема проектиране) - нямам място в кутията за дълги кабели. 10-20 санта добре, но може да не свършат работа.

"Питащият май не разбра предложението на Зейфод (достатъчно дълъг шифт регистър
и мултиплексор от съответните изходи), което може и да е практично, а може и да не е. " - да, не се сещам

Хм, по принцип знам, че има кабели специално правени за закъснителни линии, и при тях закъснението е по-голямо. Масовите кабели обаче са с 4-5 ns/m и ще му трябва към 20 метра да сложи на платката, при това нарязан на няколко парчета
Иначе си прав, че това е класика. На дъното на осцилоскопа имам едно топче двоен кабел точно за тая цел

Вкарва и метастабилност в първия тригер, и съответно изходния сигнал и входния вече са две различни бири.

Всъщност метастабилността е ограничена на практика до един клок период.

Двубитов шифт регистър е класически "derandomizer", има го примерно във всяко
Wilkinson ADC.

Това с коаксиалния кабел го споменах в първия си пост, ама е тежичко.
Виждал съм такава бая голяма кутия с куп галети и BNC-та по нея, не помня
до колко отиваше закъснението и ама бая беше (май микросекунди).
Голямото предимство на тоя вариант е аналоговият характер на закъснението;
но за едно TTL закъснение - ако е допустимо да бъде синхронизирано - до 100-ина
наносекунди едно 74164 и едно 74151 май беше 8-входовият mux едва ли могат да
бъдат поевтинени, в ACT версия ще работят на > 100 MHz и ще пеят. Всъщност
мултиплексора бих го взел от тия, дето бяха като аналогови ключове (пак 74151
но има само един FET канал от вход до изход), че не вкарва закъснение.
Не им помня серията, последно слагах от тях преди 10-ина години в нещо,
но ги има още, IDT май първи ги бяха пуснали.

А те тези TTL-ки каква им е разликата м/у HC, HCT, ACT, LS и т.н...

Тц, при 100 MHz няма гаранция. Следващият клок е след 10 нс и първият като се помотае достатъчно дълго докато се чуди накъде да се обърне, спокойно може да замотае и следващия. Въпрос на сметки и вероятности е.

"А те тези TTL-ки каква им е разликата м/у HC, HCT, ACT, LS и т.н..." : http://en.wikipedia.org/wiki/7400_series

"но за едно TTL закъснение - ако е допустимо да бъде синхронизирано - до 100-ина
наносекунди едно 74164 и едно 74151 май беше 8-входовият mux едва ли могат да
бъдат поевтинени, в ACT версия ще работят на > 100 MHz и ще пеят." : забравил съм ги тия пущини и за сега гледам само умно по темата с тия сробиращи мултиплексни & регистърни врътки

Всичко на тоя свят е въпрос на вероятности, включително самото му съществуване, въпросът е какви.

Вероятността тригер в метастабилно състояние да почне да се обръща точно след 10 наносекунди
и то така, че да вкара следващия в метастабилно такова е практически нулева.

Затова и споменах, че двубитов шифт регистър е *класически* вариант на derandomizer.

Ми хайде да видим. По принцип вероятността тригерът да стои в метастабилно състояние пада експоненциално с времето. Ако имахме на разположение чисти 10 нс - вярно няма какво да го мислим втория по веригата. Обаче гледам горе си писал за АСТ серия. Като махнем от тези 10 нс времето за разпространение на единия и времето за установяване на следващия, не остава много резерв. Че даже ако си поиграеш с температурата, може да паркираш времето на превключване на изхода точно в прозореца за метастабилност на входа, и тогава става весело. Практически нулевата вероятност ще вземе да се реализира бая начесто, че чак до последния тригер даже ще стига