За да не е грешно меренето от термодвойка, най-добре е студеният край да е поместен в термостат с температура 0 градуса. Ако не е така, трябва пак да се подсигури еднаквост на температурите на сензора за мерене на околната температура и студените краища.
Термодвойката ти се явява източник на напрежение. Ако го подпреш от едната страна с някакво положително напрежение, можеш и да избегнеш двуполярното мерене.
Ти май твърдо си решил към копчето да пришиеш балтон.

Това е добра идея, щом твърдо ще е с ТД. Но ве пак си остават всички споменати проблеми около мерене на отрицателни темп. с ТД.

tgi,
AD592 ми изглежда тамън. че и панчо ги има на склад.
590 с буква "F" за корпус ми изглежда още по-тамъх, ама е защо му е такава цената?

чудя се ако използвам с напреженов изход (примерно TMP37) какви ли подводни камъни ще наизлязат?

Не съм ползвал с напреженов изход, ама токовият си е добре - можеш и да го мащабираш,
и да го level shift-ваш лесно. Но се огледай внимателно имаш ли достатъчно headroom ,
ммм а бе запас от напрежение да има да пада върху ad59x-а, някой-друг волт си му трябваше.

590 открай време са бая скъпи - в железен корпус са и май бяха с грешка под половин градус
из целия диапазон. Но ако 592 ти стига като градуси надолу (не помня докъде беше) не му
се чуди, ще ти свърши работа, май грешката му (абсолютна) беше под 2 градуса пък на него.

И още за токовия вариант, по-лесно се филтрира - само кондензатор стига (срещу RC за
voltage изхода ).

Не е задължително студения край на термодвойката да е при 0°, но в термостат да. На студения край може да се поддържа и стайна температура, след това се взема офсета спрямо 0° и се компенсира в сметките. Поне нито една комерсиална термодвойка не е направена със студен край при 0°, ако беше така щяха да вървят с по една кофа лед. Може в лабораторни условия да се поддържа 0°, но в индустрията не е практично. Нелинейността също се компенсира, не ми се рови сега по стария диск да извадя сорс кодовете и схемите. Ма ако Дедо се интересува да си прави сам балтона ще му ги дам

Проблема при ПП термодатчици е, че не са направени като готови сонди, иначе на параметри го докарват и за четене са елементарни. Аналоговите напреженови (шунтови) са като ценеров диод с Rd=1om и tau=1us - сиреч може да текне доста правоъгълен ток по жицата ако се захранва само в момент на четене. Ако се пусне постоянен ток трябва да се отчете самозагряването (типично под +1о). Грешката им е адитивна и са с едноточкова калибрация, ако се налага. При 10mV/K с 12bit ADC може да се достигне 0.1°К разделителна способност. Лесно се мултиплексират без да се влошава точността. Евтини са ,което май е причината фирмите да не си дават много зор да ги усъвършенстват откъм миниатюрност и прецизност, още повече и при този сравнително тесен диапазон.

не напирам да си шия балтон, само питах каква е модата този сезон

разходих се по магазините за балтони, но като че ли не видях много нови кройки.
е, има балтони без ръкави (за испанци), балтони с три ръкава (за руснаци), балтони с газова компенсация на нулата (за украинци), антикризисни балтони (за американци) и виртуални балтони за индийци. направи ми впечатление, че всички балтони са летни (за над 0С), явно е трудно да правиш дреха за по-сериозен студ.

като че ли съм имал невероятен късмет със стария балтон (max6675). но такива никой не шие вече. не разбрах защо - демоде ли са или само разглезени типове с консервативен вкус като мен си ги купуват, като гледат етикета не за цената, а за процента вълна...

напазарувах няколко модни якенца (ПП датчици), да видим дали ще ми е топло с тях.
хвърлих око и на модни списания с кройки. на пръв поглед не изглежда сложно, но дакото я докарам дрехата да не ми седи като чувал, бая плат ще батисам. пък и не ми е интересна шевната машина.

това не пречи да доразвием темата, макар и теоретично. например :
- компенсацията на нулата как е по-добре да се прави - с подместване на напрежението или с промяна на числата от АЦП-то
- какво АЦП е подходящо? промерно с двойно интегриране има много предимства и едно от тях е биполярния вход.
- температурата в точката на компенсация как да се мери - с ПП (като на горната картинка), с ТД или с нещо друго

От пробите които съм си правил бих ти препоръчал софтуерно компенсиране на студения край. Хардуерното като на картинката го намесваш в миливолтите и става гювеч. Пък и подлежи на софтуерна донастройка. Аз като си играх с това пробвах с 10к терморезистор и съвсем не ми се получи. Има един ефект на самозагряване на термо елемента, щото се някъв точец си тече през него.

Ама термодвойката е добра само заради малката инертност - бързо измерване. Ако това не е решаващо предложеното от tgi си е супер, пробвал съм го и дори съм рязал платките на мнооого мултицети за да ги правя на термометри То първо почнах с тъпи терморегулатори, де. Ако и точността не е решаваща значи няма нужда и от настройка, просто слагаш точни резистори.

Подкрепям Cekins за софтуерната компенсация, за студения край Pt1000/Pt100, или полупроводников сензор.

Още един глас за софтуерна компенсация. При това не просто прибавяне към сметнатата температура от напрежението на ТД, а преобразуване на температурата на студения край в еквивалентно напрежение на ТД (с правите коефициенти от стандарта), прибавяне на получения резултат към измереното напрежение от ТД, и след това преобразуване на алгебричната сума в температура с обратните коефициенти. Иначе с просто отместване ще има грешка заради нелинейността, особено ако температурата на студения край варира в широки граници.

Откъде ще го вземеш това с двойното интегриране? (шегувам се)
По-скоро сигма-делта. Като се чете внимателно секцията за (авто)калибрацията.

С ТД определено няма да стане, трябва да имаш поне едно нещо да мери абсолютна температура. ПП сензор, който обаче да мери температурата на клемите на ТД, а не температурата някъде по платката. При това с добър термичен мост между двете клеми и сензора, и доколкото е възможно - термично изолирано от каквито източници на топлина има в кутията.

Бе кви двойни интегрирания, кви точности - като става дума за някой-друг градуст точност
в рамките на няма и 200 градуса обхват.
То по MCU-тата няма отде да намери човек достатъчно неточно ADC за целта .

Аз нулата я калибрирах в EEPROM, както и сума ти други работи - от 1993-а насам
това ми е практиката. Факторът на преобразуване и той спокойно може да отиде
там. Ако датчикът е крив, таблица за lookup and interpolate също влиза в работа.
Слагал съм и по-криви неща, например коефициенти на линеаризиращ полином
за съпротивлението на канала на JFET-ове - та да стане 12 бита линейно
(в ей това безумие - без конкуренция по сбитост и универсалност в историята,
доколкото знам : http://tgi-sci.com/tgi/m321tb.htm ). В него всъщност освен
въпросната линеаризация мерената температура (с AD592) я ползвах за
корекция на дрейфа на съпротивлението на тия JFET канали, като резултат
усотрйството беше порядъци по-стабилно от тези на конкуренцията по света.

Всичките тия работи имат основния недостатъчк, че изискват калибровка, разбира се.

Немога да се стърпя и да не кажа едно голямо ЕВАЛА за поста на ДедоБоре. Суперско - типично в неговя стил

Какво не харесвате на SMT16030?

на мен поне не ми пасва PWМ изход, щото бръмчи.
сензора с токов изход най-пасва