е, до 0,3V може да го разреди и то ако е нискоомен източника, дето зарежда кондензатора. Иначе може почти до 0 да го разреди.

И аз съм за тиристор ако има чалъм, корави са и ше поеме и повече ако му дойде, ако не може тиристор както предлага Киров FET. То зависи и до колко трябва да се смъкне обаче.

проблемът с тиристора е, че ако трябва да се "ресетва" схемата, т.е. да може да се освободи окъсяването на кондензатора, с тиристор това няма как да стане ( не и за сигнални вериги )

Благодаря за отговорите! Първо няма значение до колко ще се разреди кондензатора. Въпросът е потенциалите на двата му крака да се изравнят и той реално да се шунтира. Избран е биполярен транзистор, защото искам да се управлява по ток! Сиреч спирам тока - кондензаторът е пак в играта! Не искам да поставям товарни резистори, защото ще увеличат т.нар. паразитен или остатъчен пад, за който се говори по-горе!

братле.... последния ти пост е ...

Моля.

ами тогава защо изобщо го разреждаш?!?!

това значи кондензатора да се разреди напълно.


а след като го разредиш да му осигуриш и верига, коята да го шунтира

това изисква няколко уточняващи въпроса, но съм сигурен че не знаеш какво точно искаш.

това става и с полеви транзистор, а ако толкова държиш да тече и ток- ще трябва и един резистор

ако, това, дето си написал по-горе, че "няма значение колко ще се разреди кондензатора", е вярно, този "паразитен"пад изобщо не те бърка.

Колко софтуеристи са нужни за да се смени електрическа крушка ? - Николко, това е хардуерна работа.
Дай параметрите и ще ти го сметнем. Капацитет, напрежения, управляващи сигнали и т.н. Аз лично бих го решил с мосфет но зависи от конкретната ситуация.

Изчислените стойности са най-вероятно реални (защото не си дал сметките) и лесно можеш да ги провериш като разредиш зареден кондензатор през малък резистор (0,1 Ом) и следиш напрежението върху него с осцилоскоп.

Токът трябва да се ограничи и ако резисторът не е вариант заради константният спад върху него, това може да стане с индуктивност.

Ами то транзисторчето държи защото първо не е идеален проводник (няма как да бъде на този етап от развитие на полупроводниците) и второ защото вероятно не го правиш това нещо по 1 милион пъти в секунда. Малко от към темата за релетата - случвало ми се е да има лоша спойка на диода на бобината на реленцето - транзисторчето (обикновенно BC817) си издържа на едно - две цъквания въпреки че е само за 40 волта а върху него падат 200.

Сумарно енергията която пада върху него явно не е толкова много че да го взриви, но все пак локално на самия кристал му се разказват игрите и рано или късно ще се предаде без видими белези. Аз лично съм виждал как 60 амперово IGBT изгаря без дори да се стопли с 10 градуса само защото го бях пуснал на честота два пъти над тази на която си мислех че съм го пуснал. Просто става цял проводник - ей така без нищо. Пиков ток при импулсите от около 40-50 ампера.

Абе той транзистора може да издържа по много причини, ако не му превишиш напрежението на някой от преходите с ток се убива по трудно, за биполярния говоря, леки претоварвания ще ги държи. Ако увеличиш цъканията в секунда тогава вече е му дойде повечко и ще си умре. То може да има и друга причина за това че не умира, може управляващият импулс да не е ОК, в смисъл да не може да осигури достатъчен базов ток за да протече достатъчен колекторен ток. Но все така ако вдигнеш честотата сигурно ще умре ако не е достатъчно мощен. Аз бих сложил едно малко съпротивление последователно на транзистора просто за да съм сигурен, иначе утре вместо 10u ще сложиш 100u и ще вземе да мре.

Е ще сложа по-сербез транзистор тогава Ще опитам да направя 72-часов тест. Ако изкара толкова би трябвало всичко да е ОК!

Ако транзисторчето беше идеален проводник - тогава енергията щеше да се разтоварва върху кабелите, с които е свързан.

Компонентите не са идеални, и точно затова теоретичния ток няма да бъде същия на практика. Транзистора има време за отпушване, и докато трае това време - колекторния ток се увеличава, но през това време се изчерпва голяма част от енергията на кондензатора. Макар, че този транзистор е за честоти до 80 MHz, то кондензатор от порядъка на няколко uF няма толкова енергия, че да задържи голям ток в края на процеса по отпушване на транзистора.

Също така при по-обикновените кондензатори (не Low ESR) тяхното еквивалентно последователно съпротивление може да е от половин до няколко ома. Човека може да потърси спецификация или да помоли някой с C-метър да му измери кондензатори от различни партиди, за да се ориентира кой с какво съпротивление е. В крайна сметкавинаги може да се добави резистор в колекторната верига.

За по-високи честоти на този процес трябва да се вземе под внимание, че кондензаторите имат по-ниско съпротивление при повишаване на честотата. Като пример - 47uF/35V марка Yageo (такъв ми попадна пред погледа в момента) при 1 kHz показва 0.4 ома ESR, а при 100 Hz - около 1.5 ома.

Има и още нещо, което остава неясно по схемата. Човека казва, че няма значение колко ще се разреди кондензатора. Което ме навежда на мисълта, че или тази верига не е от съществено значение, или просто не взема под внимание някои фактори, и не е сметнал схемата си правилно. Защото кондензаторите ако остават с преднапрежение, тогава ефективния им капацитет става много по-малък.

П.П. Според дейаташийта за този транзистор - държи 7А импулсно.

Абе аз не съм казал дали трназистора да е по сериозен ил не, даже не знам какъв си сложил, но говорим по принцип. Ако имаш само транзистор токът се определя единствено от капацитета на кондензатора, типът транзистор и базовият ток, т.е. винаги има шанс при определен капацитет и честота на превключване да го убиеш без да усетиш. Ако имаш ограничаващ резистор ще си сигурен че токът няма да превиши една определена стойност какъвто и да е кондензатора. Примерн о този кондензатор се зарежда до 20 V, имаш съпротивление 10 Ом, в този случай каквото и да стане токът не може да превиши 2 А. Времето за разряд на кондензатора ще е малко по-дълго, иначе ще се разреди до същото напреженеи до което само с транзистор. Плюса е че и 10 u и 100 и 1000u няма да убият транзистора ако той може да поеме 2 А.
В другият случай не е така. Примерно ако имаш 1000 uF заредени на 20 В това са 20 mJ. Токът който протича не е ограничен от нищо освен самият транзистор и базовият ток. Ако приемем че го управляваш с достатъчен базов ток то токът през транзистора ще отиде много над 2 А и няма д аумре единствено защото времето за коеот протича ще е малко. Ако обаче започнеш да го цъкаш по често кристала просто ще се стопи.

Това го разбрах! Но схемата не съм я измислил аз, а така я дава производителя. Малко трудно се говори с тия хора. Иначе им пратих какво съм направил да си кажат мнението. Но не очаквам много! Обикновено отговарят "виж схема 13а"....
Най-глупавото е, че на примера, който са дали няма никакви стойности! Нито за транзистора, нито за капацитета ....

А какво зарежда кондензатора?