каквото и да сложиш няма да има значение
що не сложите кабел ми платка ще правите?

и верно ли алтиума няма смятане на импеданси? чувал съм, че се правят S/DDR проекти, как става тогава?

Алтиума има смятане на импеданси - напишете в Altium Wiki "Impedance-Controlled Routing" и там всичко си пише какво точно се прави.

Има импеданс на писта, но за диференциален импеданс не съм сигурен. Сега ще ровна.

Такива са изискванията Дедо - трябва да има платка.

Друг въпрос - USB кабела има +5V, D+, D-, GND, и корпус (корпуса на самия конектор). Държат масата и корпуса да са отделни проводници. Кое е редно да бъде return path за D+ и D- сигналите (демек полигона под пистите)?

ЕДИТ:
Както си и мислех:

Това ме хвърли в тъча.

Differential Signaling Doesn’t Require Differential Impedance

въй...

Ха сега де!
Това:
http://www.speedingedge.com/PDF-Files/diffsig.pdf]Differential Signaling Doesn’t Require Differential Impedancе
Е точно обратното на това:
"Четох един документ на SMSC, където пише че Zo не е критичен и може да варира в сравнително широки граници. По-критичен бил Zdiff "
SMSC vs 3com.......
Ня мен не ми се е налагало да опроводявам точно такава диференциална двойка, но тъй като се използват масово, мислех че всичко е напълно изяснено. А се оказва, че не само калкулаторите дават различни резултати, а и има различни теоретични възгледи
Все пак, в документа на интел и в един друг на атмел съветват да се спазва диференциалният импеданс. То не че няма да стане всякак за тези 45 мм.....

+1 един глас за пича от 3com.

От TI казват:



Така както го разбирам - рутират се две писти с импеданс 45 ома всяка.

Това е документа.

тук усещам някакво голямо неразбирателство (може в мен да е проблема, не съм се занимавал от известно време с тази техника, въпреки че ми е супер интересна).

За коректно опроводяване трябва четния и нечетния импеданс да са възможно най-близки.
Ако някой има възможност да пусне пробно на една и съща платка двете конфигурации, които обсъждахме на 1.стр. и да види как се изменя S21 във функция от честотата. Може да сложи и две линии с предложения от Вельо Z0 = 45 Ohm & Zdiff = 90 Ohm .

Като цяло не се опитвам да науча теорията от 0. Просто се опитвам да намеря практически данни, които да ми помогнат да опроводя платката правилно.

Абе ..може, ама нали се сещаш в какъв екшън е това - пускане на платки, измерване .... за измерването ще трябва да се правят и симетриращи трансформатори....но темата ми стана интересна, ако Вельо е навит да пусне платки, готов съм да му ги измеря.

Вельо, в документа пише и това:
"• Route DP/DM traces close together for noise rejection on differential signals, parallel to each other and
within two mils in length of each other"
т.е. все пак,по-добре е да са близо двете писти.
А 45 ома си е ширина 2.2 мм. , дано да имаш място на платката.

Дам, в края на краищата нещата трябва да се правят оптимално, но границите на практичното. Нещо такова пише по всички документи. С други думи: ако може - може, ако не - както може.

Та от тая гледна точка опроводих платката с 0,9мм писти на 0,177мм разстояние една от друга. Под тях е полигона на масата, а шилда е свързан отделно с писта. По сметки така се получава само Zdiff, Zo е почти два пъти над 45 ома. Все пак 2мм са вече извращение, не е практично.
Платките вероятно ще ги пуснем в този вариант, ако клиента ги одобри.
Ицо, ако се наложи измерване, с радост ще се възползвам. Тъкмо резултатите ще са полезни за който се интересува във форума.

Това ми се струва неправилно , екранировката би трябвало да е свързана с масата на патката според мен.
Ако решиш да го измерваме, пиши на лични.

И аз го бях направил както ти каза в началото, но нещо ме зачопли и реших да видя как го правят хората.

Оказва се че имало практика шилда да се оставя свързан само в хоста. В дивайса се връзвал кондензатор нежду него и масата.
Отделно че импедансите са спрямо масата.

Тук има пример:
http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=1&ved=0CCkQFjAA&url=http%3A%2F%2Fwww.smsc.com%2Fmedia%2FDownloads%2FApplication_Notes%2Fan1517.pdf&ei=wLjIUN-zMcib1AWdi4CgDw&usg=AFQjCNGrDXqeopXMjBfqw_s8xPSoAD-D8Q&bvm=bv.1354675689,d.d2k&cad=rja

Това с кондензатора между екранировката и масата сигурно е за да се предотврати протичане на токове, ако двете маси са галванично свързани - все пак, може да се свържат две устройства с различни захранвания, дори може да са захранени от различни мрежи. По променлив ток кондензаторът е достатъчно "късо".
Сега се сещам, че може би би могло да се направи 45 ома диференциална линия с не много голяма ширина. Копланарна диференциална линия - не съм срещал такова животно, но няма причина да не стане. Само сметките ще са доста по-сложни отколкото с онлайн калкулатор.

несъвпадението на импедансите е проблем когато дължината на линията е толкова, че може отразен сигнал да се върне и да интерферира с нормалния. за 2-3 см линия няма абсолютно никакво значение колко е импеданса и, бухай там квото ти дойде.