Това дето го писах за IRF540 е сигурно проверено. Имам спомен, че 741 (нашият
тук, не операционният усилвател ) знаеше още детайли в тая връзка, навярно ще каже като прочете дотук.

Варистори и/или tvs-и не се ползват да поемат енергията на лоуд дъмпс при автомобилите. Нормално съвременните алтернатори имат ценери в негативното рамо на изправителя, та спайковете не надвишават 50-55 волта, но ако трябва човек да се пази обикновенно се ползват активни схеми - специализирани чипове или най добре един мос транзистор със ценер и малко съпротивления и два биполярни транзистора. Последно някой като се опитваше да се пази с варистори му гръмнахме наведнъж около 10-на паралелно свързни 39 волтови 20 mm варистори с помоща на 210 амперов алтернатор и лоад дъмп от 85% до 15% от изхода на алтернатора. И то с батерия. В батерлесс режим варисторите са грозна гледка .

Засега не, може да туря една керамика дрейн-сорс - ако имаш препоръка, казвай.

А, не съм искал така да прозвучи, исках да се случи дискусия и да обменим ноу-хау. Казах как тълкувам описанията, да чуя дали има нещо грешно.

Да, така съм чувал и аз, общо взето разните електроники да пазят себе си, без да се опитват да правят генерално решение.
Варистори ще сложа в захранващата верига към стабилизатора за 5V, но след RC (или RLC) филтър - за да предпазя стабилизатора си. На самите пинове на захранването доколкото знам се слага само една керамика, и то по-скоро да обере генерираните от нас смущения да не тръгнат по захранващите кабели.
В тази връзка, споменаваш 39 волтови - гледах че Vishay препоръчват 27V за целта. Мисля да сложа такива (27V) - предполагам че тия 39V могат да се причислят към грешен дизайн?

Като ми дойдат силовите прибори ще направя един грозен тест - запалителна бобина без допълнителни елементи, с добре охладен прибор да видя дали е практиката съвпада с теорията и ще пиша.

А, не знам нещо дето да не го пише по дейташийтите, само трябва да се четат внимателно. Аз се зачетох преди време, като опитах да сменя един IRF830 на 500V с някакъв друг за същия ток и на 1000V, другия умираше тутакси, а на IRF-а не му пукаше. Та ми стана интересно и реших да видя що така

39 волтови имаше под ръка та затова - аз лично не знам колко точно е правилното напрежение, все сме ги гърмяли или нищо не са предпазвали .
Имай предвид, че по-опасен от лоуд дъмпа е т.н. тротъл риспонс, особено в режим без батерия. С по-малка амплитуд е, но е доста по-дълъг като време. Около 1.5 секунди, т.е. енергията му е огромна. Особено при дизелови турбо мотори и добре заредени или agm батерии рязкото натискане на газта на свободна скорост или пък, когато автоматичната скоростна кутия превключва, особено когато двигателя е натоварен могат да се случат спайкове с доста енергия в тях.

Това е интересно, не знаех че има и такива ситуации. Ориентировъчно, за какво напрежение говорим при тези "изрязвания"? В конкретния случай едва ли ще е проблем (не вярвам да качва до 40V), но е интересно като ситуация. Регулаторът на алтернатора не се ли справя с тези ситуации, или той изключва напълно възбуждането, а качването става само от остатъчен магнетизъм?
Утре се надявам да направя практически лабораторен тест и да заснема картинки. Обрекъл съм един прибор да направи саможертва в името на рекорда.

Ами звиси от алтернатора и разни други фктори. Например последния тест, дето съм правил беше с въпросния 210 амперов алтернатор с 54 волтови ценери и напрежението беше ограничено на 45 волта от ценерите в продължение на около 0.9 сек. Това с батерия, т.е. без батерия е по-дълго - около 1.3 сек в случая. Предполагам, че без ценери ще стигне около 60-65 волта. Това за 24 волтова система. Регулатора реагира на овърволтидж в порядъка на 5 милисек, но тайм константата на един такъв алтернатор е от порядъка на 0.2-0.3 сек, т.е. магнитния поток не спира веднага. Все пак става въпрос за огромни индуктивности, особено при безчетковите алтернатори. Това можеш да го видиш само на двг - на стенд с ел. мотор е почти невъзможно да се пресъздаде, защото ел мотора не е толкова бърз.