Става въпрос за дисплей с RGB 24 интерфейс на 12 MHz и flex PCB с конектор. Флексът е два слоя, единият е маса и е hatched.

Имам няколко потенциални проблема с дисплея:
1. Масата под сигналите не е солидна
2. Корпусът на дисплея не е свързан с маса
3. Конекторът на флекса има метална пластина от обратната страна (tab). Тя също не е свързана към маса

Когато дисплеят е свързан, флексът е сгънат по такъв начин, че почти допира платката.

Продуктът, който използва дисплея не може да мине radiated emissions заради хармониците на RGB интерфейса.
Ако разкача дисплея, но кодът продължи да клати RGB/clock линиите, няма никакви емисии.

Мисля, че комбинацията от трите проблема допринася за емисиите. Доколко съм на прав път, и доколко мисля глупости?

Корпусът на дисплея трябва да се свързан към шасито на устройството (ако е метално или има нанесен екраниращ слой).
Ако мястото на закрепване на дисплея не е метално или няма екраниращ слой, трябва да свържете корпуса му към маса.

Много вероятно е да лъчи самият панел на дисплея, опитай да го вържеш на маса. Тоя хач би трябвало да е на маса, но не е лошо да провериш, да не се окаже че се замразява само през тия пластини.

Подсветката как се управлява ?
В кой честотен диапазон са проблемите ?

По-вероятно е да е точно RGB-то и то може бе би не самото то а драйверите към панела. Това е много често проблем при цветни матрици, дори и ОЕМ панели понякога създават проблеми. Та дисплея трябва да е добре заземен. Ако имаш метален корпус направо към него, а сигналите към борда, вкл.металми капачки на конектори са помагали.

Не е подсветката - с нея и без нея, пак излъчва. Иначе е boost converter 1.2 MHz, управлява се с PWM но за теста е постоянно enabled.

Корпусът не е заземен, защото земя няма, но не е и свързан към маса. Излъчва точно флекса и конектора - като го завия с това, излъчването намалява много, а нечетните хармоници направо изчезват. Явно е, че така не може, но поне показва къде е проблемът.

Китайците са направили корпуса от някакъв метал, който не може да се запоява.

Дисплеят не се ли захваща с винтове към корпуса? Ако да - кабелна обувка, проводник към маса и т.н.

Неръждаемите тенекета се запояват лесно ако преди спойката мястото се тръкне леко със шкурка или друг абразив. Това е само за проба.
За производствени цели - продават самозалепващи метални фолиа, най-често медни, с проводящо лепило.

Осцилоскопа какво казва? Колко са ти бързи фронтовете на данните? Серийно терминиране? Паралелно терминиране? Как са ти масите около конектора?
Всичко си го пише на картинката от рипорта - на коя честота не минава. После започваш да търсиш как да я махнеш. Да не се окаже, че намалянето на тока на видео изхода на процесора ще ти свършат работа. 12мхз е много ниско. То под 30 не се мери даже. Между 100 и 200 обикновенно е проблема и е най-вече заради кофри лейаут. Не вярвам да си първия на планетата дето да иска да мине ЕМС с тоя дисплей. А в краен случай хората са измислили и плоски ферити.
Подозирам, че с фолиото правиш капацитет на пистите за да натовариш малко изхода и от там ти пада излъчването. Ама мерене му е майката. Едно РТЛСДР струва 20 лева ако нямаш осцилоскоп.

Това на линка ме го видях мен го добре но не е просто фолио, как точно го завиваш, увиваш го около кабела ? Възможно е да става това за което Пиф-а споменава, да товари капацитивна, но е възможно и да не е това. Терминиране също е важно ако го нямаш, не е лошо да помислиш за някакво. Ако може да променяш тока н изходите също помага.

Това от линка е комбинация от алуминиево фолио, изолационен слой и феромагнитен поглъщащ материал.
Може да играе ролята и на екран и на плосък ферит.
Ако се покрие целия флекс от двете страни с припокриване, ще е най-ефективно.
Но е доста скъпо и не е ясно как ще се държи при огъване.

Ето какво се вижда с near-field probe:

Това е точно върху конектора, който е зад дисплея, но дава добра представа какво се случва. В тест лабораторията се показва един голям пик на 161 MHz - на снимката е точно този, който минава през червената линия. Даже не е от най-големите

Хармониците на DOTCLK - четни (ниски пикове) и нечетни (високи пикове) се виждат ясно.

Имам 33 ома резистори на всички линии, солидна маса под, около и върху тях. Намалих drive strength на пиновете, но това не даде резултат - в момента rise time e около 1,2 - 1,3 ns според даташита.

Проблемът е банд 156 - 165 MHz. За момента съм задал clock speed 13 MHz (беше 9), и няма пикове точно в този банд, но дисплеят поддържа до 12 MHz по документи.

Конекторът е маса до маса - 70 пина и маса през 5, корпусът му също.

Пробвах лепило и медно фолио, ама хич не хваща, в понеделник ще го мъча пак.

От любопитсво разглобих един дисплей на конкурентна фирма - освен металното шаси, имаше метален екран на гърба на дисплея, който беше в собствено отделение и между дисплея и платката има метална стена със слот за флекса.

Ако това правят хората, за да минат през тестове за емисии...

Иначе няма как да се увива това от линка (EMI absorber sheet) около флекса, по-скоро да послужи да се изолира проблема.

А според осцилоскопа?
Какви са тези свръх бързи фронтове за бавен сигнал дето ще мине по морза. Я пусни и снимка на платката около конектора и пистите между процесора и конектора. Някаква генерална боза е. Нивата на картинката са ниски. За да не минеш ЕМС трябва да лъчиш доста.

Струва ми се не виждаш това което те са видели. На какви градуси излиза в лаба? Тая сонда директно ли е закачена или през пред усилвател? Изглежда малко у-во нямаш ли някой тем да го сложиш вътре ? Или ако е тихо около тебе мери с антена. Аз все така подозирам самия дисплей а не кабела. Ако съдиш за това по мерене с ниър филд това може и да е подвеждащо. Какво показва ниър филда отпред на дисплея ?

Те мерят с антена от 3 метра, а аз с near-field probe върху флекса - трудно да видя точно същата картинка.

В лабораторията проблемът е пикът на 161 МХц с анена насочена срещу дисплея и също дисплей на 180 градуса от антената, който се хваща добре и с пробата.

Като меря върху самия дисплей, пиковете се много по-малки от снимката от предния отговор (които са от измерване върху кабел/конектор), но се хващат.

В този отрязък 156 - 165 МХц лимитът е 24 dBuV/m quasi-peak, докато в целия банд 30 МХц - 2 ГХц е 54 dBuV/m.

Относно масата - под всеки сигнал има един слой непрекъсната маса, и на top/bottom също има плейн без "острови". Всички линии към дисплея са 50 ома.

След като пистите са 50 ома, дисплея колко ома е? Защо терминиращите резистори са до конектора?
Първата голяма грешка е, че всички писти за изравнени по дължина. При тези ниски честоти това ти създава повече проблеми отколкото помага. В следващата ревизия на платката премести резисторите до процесора и направи пистите с различна дължина. Да няма 2 еднакви. При 100 мегахерца имаш право на 4см грешка. На 12 мегахерца може да имаш разлика в дължината от 30см и пак няма да имаш загуба на данни.
Закачи осцилоскопа от двете страни на терминиращия резистор и ще си покаже къде ти е проблема. Като начало намали тока на пиновете до минимум. Ако има и под 2ма - добре. След това с осцилоскопа вдигай терминиращите докато сигнала стане поносим. И не им вярвай на тея в ютюб дето ти обясняват как трябва пистите да се изравняват. Ако сигналите пристигат едновременно на конектора тока през масата е максимален в момента на превключване. Ако ги разминеш с малко - импулса през масата ти е с много по-нискочестотен спектър.