Ееееее нямате опит в касаплъка, цепват ви ребърцата посредата, и после гледат дали са зарастнали като свят, касапси истори .....

А защо ултразвука не ти харесва ? Аз си мисля че с ултразвук трябва да има доста по добър резултат от колкото с вибрация. Освен това къде е гаранцията че тая вибрация случайно няма да влезе в резонанс, от там току що заздравяваата кост отново да се прецака, не съм голям лекар, касапин съм бил, ама си мисля че може да има негативно влияние вубрацията, па била тя и малка. Аз с ултразвук се сещам за два варианта, единият е да се облъчва едната половина и да се слуша другата, нещо като твоиа вариант, но по скоро си мисля за нещо като радар. Има не лоши алгоритми за обработка, би могло направо да семери плътноста на костта, а тя мисля че е функция от правилното зарастване.

Томографията и ЯМР-а не стават ли? А и простия ренген?
Иначе за тия вибрации може да се модифицира някой по-мощен високоговорител - да се закрепи една пръчка към мембраната и с нея да се ръчка пациента в ребрата.
Или да се остави пациента без храна за 30 дни и после се мери разстоянието директно с шублера.

Зависи за какъв ултразвук говорим...

Количествен ултразвук (quantitative ultrasound) се ползва точно за измерване на костна плътност. Само че с него измерването не може да се локализира. Той дава един усреднен показател за плъност.

Образният ултразвук е хубаво нещо за определени цели. Може да се ползва за измерване на нестабилност в стернума, само че при размествания от порядъка на няколко милиметра. Ето една статия по въпроса:
http://ats.ctsnetjournals.org/cgi/conte ... /83/4/1513

Когато вибрациите са достатъчно маломощни няма никакъв риск. Има много изследвания, включително такива, при които се търсят точно резонансните честоти на кости в различни степени на заздравяване на фрактури. Обикновено това са дълги кости на ръцете (радиус, улна, хумерус) или на краката (фемур, тибиа, фибула).

CT не е много подходящ метод, защото при всички случаи се вижда централният разрез. Трудно може да се провокира движението на костните половини, защото пациентът се намира в една тясна тръба. Може да се ползва само дълбоко вдишване и издишване. Освен това, може стернумът да е стабилен на някои места и точно в това сечение (в трансверсалната равинина) да не се види никакво движение в двата крайни момента. "Простият" рентген не става... флуороскопът може би е по-добър вариант, но ако може да се избегне излишното облъчване, ще е много по-добре.

ЯМР опредлено не е подходящ за тази цел, защото костите не се виждат особено добре. Става за откриване на възпаления (медиастинит) или други нарушения в меките тъкани. Може би телта ще създаде проблеми, както примерно жиците на пейсмейкърите, които се нагряват при ЯМР и са си направо опасни.