Практически най-бързо и с достатъчна коректност за целта може да се приложи метода посочен малко по-горе - жичка за антена на входа на спектроанализатора и проби и настройки с цялата изходна верига - включително и с антената - в края на краищата се търси най добро излъчване от системата като цяло.Е при тази настройка ще остане въпроса - това което е постигнато наистина ли е максимално възможното от конкретния предавател и антена - на този въпрос без да се измери коректно КСВ едва ли може да се отговори.Предполага се че след като се стъпва на дизайна на производителя нещата са поне в общи линии правилни и налагащите се изменения няма да са големи и принципни. А за коректно измерване на КСВ е необходим уред за който да се знае че е верен и калибриран и на показанията му може да се разчита.По принцип ако предавателя ще се ползува с външна антена се настройва изхода му да е 50ома а антената също се настройва да е с входно съпротивление 50ома или максимално близко до него - както е по последните разсъждения от горния пост.Имаше една книга на Йосив Стефанов - Съвременни КВ и УКВ радиостанции - едната и глава беше изцяло посветена на антенно - съгласуващи вериги - подобни модулчета по времето на излизане на книгата нямаше но принципите са си принципи.
Може да се види и това - http://avr123.nm.ru/soglasie.htm - мисля че е полезно.

emilvtc не се качвай на влака с ксв до никаде няма да стигнеш близките месеци.
КСВ метрите се правят със 50 ом защото това е импеданса на коксиалните кабели за радио излъчване. Тоес ако предавателя и антената са далеч и се свързват със кабел.
При теб всичко ти е на платката няма нужда да се прави изходно съпротивление 50 ом. Почити сигурно е че дизайнерите на платката не са го направили.
Съгласуването между ихода и антената може да стане на произволно съпротивление.
Тоес изходното съпротивление на кр.ст. може да е 100 ом и входното на антената да е 100 ом и всичко ще е наред.
За теб е важно да са еднакви. Колко са не те интересува.

AA - линка който си постнал е много як ... Благодаря ти МНОГО !!!

rumen, абсолютно си прав, че няма защо да се стремя към 50 ома съгласуване. Важното е да има такова, но за да има такова - би било добре ако знам импеданса на изхода на предавателя - за да изчисля необходимият импеданс на PCB антената. Ако знам какъв трябва да е той - вече имам идея(благодарение и на всички вас) как да го исчисля.

В конкретният случай предавателят ми е и приемник - т.е. трансивър. Та следващичт въпрос може и да не е от най-умните ми, може ли да се направи следното измерване на импеданса на предавателя/приемника по следният начин:

Трансивъра се превключва в режим на приемане (работи като РФ приемник). Той разполага с изключително линеен вграден измервател на RSSI.

На входа му свързвам през "симилатор" на импеданс изхода на "еталонен" сигнал генератор с предварително известен импеданс за работната честота (може би под 50 ома).

С помощта на промени на "L" и "C" на симулатора на импеданс търся максимума на RSSI на приетият сигнал. по този начин определям "реактивният" характер на тракта на входа/изхода на трансивъра. За измерване на активната съставка на импеданса за момента нямам идея как да стане, защото нямам ясен критерий за това. Може би RSSI не може да се използва в случая ...

Може би това е доста трудно измерване на практика, защото при толкова високи честоти - стойностите на променливите капацитет и бобина в "симулатора" на импеданс биха били много малки - а и трудно биха се калибрирали скалите им ...

Някой има ли идея как на практика да се измери импеданса на вх/изхода на трансивъра примерно при 900 MHz?

Изчисленията са едно, реалните измервания са нещо друго - и то за предпочитане. Е- стига да е възможно измерването ...

ПП...
От линка който изпрати "АА" попаднах на интересна програмка за RF & Microwave - AppCAD на Agilent.
Безплатна е и можете да я свалите от тука:
http://www.hp.woodshot.com/appcad/appcad.htm
или
http://www.hp.woodshot.com/appcad/version302/setup.exe

Значи в общя случай имаш разсъгласуване което означава че като тръгнеш по линията на едно място ще наблюдаваш индуктивен характер после активен после капацитивен.
Мястото където се включваш е от значение.
Освен това не можеш да сметнеш и да очакваш повтаряемост.
Платкаджиницата ще смени матеряла епсилона ще друг и пак ли ще смяташ и проектираш? При самото производство има технологичен толеранс.
Имаш сметната платка (вече) произвеждаш и после настройваш като променяш мястото на запояване на елементи.
Добре за целта да има предвидени на платката места за каквото е нужно.
Алгоритъма е : смяташ, проектираш. еднократно после настройваш всяка бройка (КОМПЛЕКСНО) без да те интересува какво става вътре.
Туй дето искаш да го правиш се прави когато имаш отделни модули смесител, усилвател и т.н. всеики в собствена кутйка и свързани помежду си с коксиални кабели или вълноводи.

Значи в твоя случай ще е най-удачно да вземеш две броки една я пускаш да приема другата да предава и търсиш максимума в приемника като настройваш предавателния тракт в предавателя и приемния в приемника.
После им сменяш ролите.
И така няколко пъти.
След като направиш първите другите ще ти се получават по-лесно защото вече ще се ориентираш кое колко и къде да е.