Дросела не се използваше само като филтър ( C core беше феромагнитния материал, което и тогава, и сега нищо не ми говори ). Самото захранване беше с гасящ кондензатор, ценеров диод за 5V, обикновен изправителен диод и къде 100-220uF филтриращ кондензатор на 10V. През лампата с нагреваема жичка винаги протичаше някакъв малък standby ток, когато обаче се отпуши ключовия елемент, пада върху него е малък ( ~2-3V ), при което захранващия блок свързан паралелно на ключовия елемент няма да може да осигури захранване на контролера, затова захранващия блок е свързан паралелно на последователно свързаните дросел и ключов елемент. Дросела е така изчислен, че при даден товар и отпушен ключов елемент да има определен пад върху него и ключа, което да осигури нормалната работа на захранването. Тоз пад се взема от товара ( ламБата ), за да може да работи самата схема. Ако се поразровиш в Интернет, да речем използвайки следните ключови думи: lamp dimmer power supply two wire microcontroller ще излезната доста неща Прегледай примерно файла 40171a.pdf на Microchip, 1863.pdf на ST Microelectronics, този линк http://www.hobbyprojects.com/D/Dimmer_Circuits.html и т.н.

Сега се сещам, че сърцевината C core не се насищаше лесно, което позволяваше да се направи дросел с голяма индуктивност и малки размери. Всъщност, ако сърцевината се насити, тя ще загуби индуктивността си и ще има само омическо съпротивление, при което няма да има достатъчно пад върху нея и симистора, за да захрани контролера. Няма и да филтрира.

P.P. Сега видях, че се притесняваш за малките мощности, няма за какво да се притесняваш, ще регулира до 0%, защото тогава симистора ще в повечето време запушен, пада паралелно на него ще е голям и схемата няма да има проблем да се захрани. Няма да можеш да регулираш на повече от 90%, защото ако отпушиш напълно симистора, няма да може да захраниш контролера. Консумацията на "тъмно" ще бъде консумацията на контролера. Обаче ми се струва много странно контролера за dimmer да консумира при 3V 35mA, сигурно е някой допотопен контролер. Сложи един MSP430, PIC12 или нещо от сорта, ще ти консумира < 5mA. На изхода на захранващия блок ще сложиш по-голям кондензатор, така че да имаш запас да отпушиш симистора. На поляците ключа беше с PIC16F84, с инфраред приемник и можеше да се управлява с дистанционното на кой да е телевизор, консумацията беше 7-8mA

Мдаааа...
След Пито мога само да допълня, че заради глобалното затопляне напоследък компютърните списания са пълни с акъли как да изрежем светодиодите - хабели почти 2 вата!!!

А иначе: АЗ СЪМ ЗА ЕБ*НЕ! Мислех си за един мой вариант и написах нещата обратно. Максимална икономия и максимално захранване се получава при запушен симистор. Това с от 50 волта към нула се отнася за светеща лампа - не се отразява на силата й. Който не вярва да смята интеграли - аз вече и това забравих

EDIT:
Нещо такова имах предвид... Все пак не трябва да правиш скъп радиосмутител и без филтър не минаваш, колкото по-голям толкова по-добре, ориентировъчно 100nF за C1,C2. C2 е задължителен - осигурява отпушването на симистора а R2 е поне 0.5Вата и ограничава максималния ток. R3 е 0.5вата и няколко десетки ома за да защити диода - поне 1N4007. Бих ти изчислил всичко преди 10-на години

"bongo-bongo","¶",колеги, явно не съм задал достатъчно ясно въпросът си относно консумацията на енергия от устройството.

"¶", Прав си, че с дросела може да се осигури достатъчно голям пад на напрежение при отпушен симистор, за да се захрани схемата. Нещо повече - той се използва и като филтър. Но този пад би могъл да се осигури и само с управление на симистора, като се отпушва с малко закъснение - както предлага "bongo-bongo". Това е въпрос на схемно решение. И двата вариянта мисля, че ще работят. В моят случай не ми се ще да имам големи по размери компоненти - (дросели). Даже би било добре, ако не се използват и трансформатори(импулсни), а само "стандартни" елементи, които да се купят примерно от Комет-а ...

"¶", относно микроконтролера - прав си, че консумацията му е малка. В моят случай тя е 2мА, но останалата част от схемата има относително голяма консумация, която на моменти може да достигне 25-30мА.

Относно консумираната мощност от мрежата - мисля, че тя ще е най-голяма, когато симисторът е запушен. (говоря за мощността в стенд-бай)Това е така, защото кондензатора в схемата с "кондензаторното" захранване ще трябва да е изчислен така, че да осигурява необходимият ток, когато лампата свети с максималната си мощност ( тогава падът върху симистора е минимален - примерно с ефективна ст-ст 20Волта). Какво става, когато лампата е загасена? В този случай тока неколкократно (примерно около 11 пъти) ще бъде по-голям, защото "кондензаторното" заранване няма да е захранено от 20Волта, а от 220 волта (през лампата де). По този начин токът и през ценера ще е много голям. Та този ток, умножен по напрежението на мрежата - 220волта - си е една относително голяма консумация като мощност от мрежата. Част от тази мощност я раздейва "загасената" крушката, а другата част я разсейва кондензатора и ценера. Е те тази мощност ми се ще да не надвишава 0.2 .. 0.5 Вата примерно ...