Ти пак можеш даползваш перката като маркер. Ако е метална още по добре нещо от типа на картинката. С металната перка можеш да ползваш индуктивен датчик.

На автомобилните датчици им се налага да бачкат до около 6000-7000 оборота в минута Режима на работа 3000 оборота в минута, и повече е дълговременен, когато излезеш на дълъг път.

кичо, досега не съм чувал за инвертор за еднофазен двигател, би ли споделил какъв е тоя инвертор?

Ако става дума за истински трифазен инвертор от векториален тип, там се говори за измерване на положението на ротора, тоест трябва да имаш закачен на оста едкодер или резолвер. Само с един датчик, какъвто и да е, не мисля че ще стане. Управлението е фазово.
Само тогава можеш да контролираш въртящия момент на асинхронен двигател.
Има и sensorless инвертори, с малко по ниски параметри, където пак се изчислява положението на ротора ( сложно, математически ).

Векторно е управлението при което се използва идеята за обобщената ел. машина,без зна4ение колко фазов е двигателя.При еднофазните двигатели за момента използвам класическа схема на полумостов инвертор.За двуфазните двигатели мисля да ползвам (проактирал съм го) полумоста + още едно рамо с транзистори.Там обаче 2-та ШИМ-а са дефазирани на 90 градуса.Може и да се използва трифазна схема която да захранва траф. на Скот.Ако се използва ротационен енкодер,то тогава как на всеки двигател да слагам такъв ?Мисля да направя по-сериозна математика и така да спестя откъм енкодера.
@Cekins ме мислиш ли че ако се използва перката,датчика ще сработва на всяко перо на перката ?
Ще трябва да попрочета за датчиците по колите че там не съм много запознат,но за сметка на това в форума има доста хора дето практикуват автомобилна електроника и има кой да се пита

Хората неправят ли вече sensorless управление на такива мотори?

Споделям опит: с vw дизел съм и си направих оборотомер със CD боядисано черно / перлен лак / черно / перлен лак залепено върху колелото за горивната помпа, със споменатия рефлекторен оптрон от комет. Бива, работи, но не съм го ползвал дълго време за да видя какво става със зацапването. Свалих го за да му мисля по добър външен дизайн и така си остана. Наскоро си взех за целта датчик на хол от комет. Със съответната схема за усилване човек може да се сдобие с импулси които да се ловят от MCU което да си смята там. За голямо мое учудване (тука може да греша, поправете ме ако е така) зъбното колело на единия вал (май разпределителен му се вика - тоя дето управлява клапаните) се държи като магнит. Когато едната половина минава покрай датчика получавам положително ниво, след което като минава другата половина - 0. М/у другото с/у същото това колело има отвор за специалния инструмент на VW за мерене на обороти.

Та това са мислите които исках да споделя...

оборотомер на автомобил се прави много лесно, пък било то дизелов - просто си вземаш сигнал от динамото, пооправяш го малко ... и броиш импулси, пропорционални на оборотите. Въпроса е да се помогне на колегата който тепърва трябва да прави конструктивни промени /което не е никак лесно/ за да мери оборотите. Аз бих се огледал и помислил да сложа нещо на вала, което да ми помогне с меренето - било то магнит, закрепен на някаква шайба или нещо подобно! С каквото и да го мери - ще се наложи намесата на "хардуерист"

Ами аз поддържам на едно място баш монофазни машинки дето правят точно регулиране на въртящия момент. Става въпрос за навиване на конци на макари. Имам 140 машинки и са реализирани по следния начин : Едно рамо с някакъв магнитен датчик казва какво е опъването, демек казва по-малки или по-големи обороти в зависимост колко е навита макарата. То после само почва да се регулира. Мотора обаче е доста особен. По принцип си е стандартен трифазно навит мотор но е вързан монофазно с кондензатор. на основната ос има сложен магнит който се върти в намотка. Това му е обратната връзка.Перката му обаче е на втори ротор който се върти от същия статор. На втория ротор оста е куха, има два лагера в задната капачка. А втория лагер на основния ротор е в трета капачка хваната за задната. Целта на тази гимнастика е перката да се върти винаги с максимални обороти, щото мотора като е на малка мощно се върти по бавно заради натоварването и грее ужасно. Обикновено като блокират лагерите на перката и мотора се опича буквално. Регулирането е изцяло аналогово - реализирано с две LM324 и TCN785. Последното е фазов детектор с управляема дължина на импулса след zerocross и драйвер за триак. Всичко е в един чип. Обаче е скъпичък - около 8-10 лв. едрова цена съм намерил досега. Съответно има и куп спомагателни R, D и C, и разни други чаркалаци. Имам му свалена схемата щото ги ремонтирам все пак. Ако някой се интересува ще я пусна. Машинките са немско производство 1990 г. Bramac.

едит : кичо, ако имаш 10 пера на перката, 10 импулса ще ги броиш за един оборот. В цеха за който споменах има машина която за прецизност брои 200 импулса за оборот и се върти с около 1000 до 3000 оборота.

Интересна щуротия си описал! Като механика,определено е нестандартен подход. Дай ,моля и схема та да видим какво са измислили и на този фронт!

схемата съм я рисувал на ръка и все още не съм я прехвърлив по пригледен вид, но все пак на ми е трябвала само на мен. Има разни външни връзки които може да не са много ясни. Датчика за положение на рамото е някъкъв магнитен както споменах. Захранва се с 10V. Има един пот. с който се регулират оборотите. Обратната връзка с магнита и бобината е свързана към греца. Захр. 15 V.

Машинките са 5-та употреба внесени от Турция. Поддържани от "трактористи". Но като им се смянят всички лагери работят перфектно. Имат едно реленце на платката което от времето се е намагнитизирало и не ще да се отлепя, ама с един по-як магнит ги оправям. Иначе най-честите им повреди са диодите, чат пат LM324 и по рядко кондензатори. На две три платки трафове. Няколко TCA785. Но в общи линии са стабилни. Работят денонощно при това. Тук таме някой мотор изгаря ама няма как
Регулирането идеята му е : честотата си е се 50 Hz, обаче се пуска различна част от синусоидата, и така се регулира мощността, а от там съответно и оборотите.

Ако имаш достъп до карантиите на релето,залепи тънка ивица от немагнитен материал(хартия,пластмаса,мед,Al) м-у котвата и пластината която привлича.

Достъпа е хардуерен - бруте с отверката Аз така и разбрах кво става, щото машинката се държеше странно ...

мисля че се пуска не част от синусоидата, а цялата синусоида, или няколко синусоиди( полупериоди) - затова е нужен zerocrossing-а
PWM ( ШИМ) с ниска честота - 1 до 4 Hz по време на който се пропускат определен брой полупериоди
Това, с други думи е редуващо се пускане и спиране на мотора с цел намаляване на скоростта на въртене.
Това обаче веднага води до промяна в конструкцията - кафезната намотка в ротора е от друг материал ( с по-голямо съпротивление)
и с друга форма с което мотора се приближава до асинхронен с навит ротор и по-доро пускане.
Роторчето на вентилатора вероятно е стандартно изпълнение.

Иначе метода е интересен, за малки мощности до 50 - 100 вата и приложения като вентилатори и помпи.

Cekins, аз говорех за инвертор, при това векторен, при който задвижването не отстъпва на постояннотоков двигател и поддържа въртящия момент при честота 5 Hz. Не че не е възможно да се направи за монофазен кондезаторен двигател, но трчбва да се управляват отделно двете намотки, и пак няма да може да постигнат параметрите на трифазния.

Каспаров, ако погледнеш дейташиита на TCA785 ще видиш че пуска само част от синусоидата а не няколко периода. Дори и да ти се струва неправилно, немеца така го е направил. Дължината която пропуска е в зависимост от контролното напрежение, което се изработва от сложния възел от 8 ОУ. Пускайки част от синусоидата му подава по-ниско напрежение(логично). Мотора си е 100% стандартен(статора му). Трите му намотки са по 24 ома. На табелката му пише 180 вата. Иначе си прав че този метод е подходящ само за малки мотори. Тва чуда грее като невидяло. Миналата седмица на един му бе спряла перката и беше загрял до около 180 С. Ако си любопитен мога да зема един да ти покажа как го е направил немеца, ама трябва да се обадиш да знам.

ПС. Роторите също нямат видима разлика един от друг, просто основния е малко по голям.