Grubi,
В SAR-a имаш семплиращ кондензатор от порядъка на 10pF. При измерване той се разрежда вътрешно и след това се вързва към пина да семплира. Този кондензатор е мъничък, но все пак кондензатор и при превключване от 0 към 3.3V си дърпа ток на порядък по-голям отколкото може да осигури твоя пулъп и съответно ще дърпа от външните 100pF.
При еднократно измерване би трябвало да измериш нещо близко до 3.3V. Aко програмистът ти е решил да направи няколко измервания и да ги осредни, то след всяко измерване показанията ще падат и падат, щото външния ти кондензатор ще се разреди...
Софтуерното решение както казах е да се мери през големи интервали, а времето за семплиране да се вдигне 10-кратно спрямо нормалното. Или пък вместо с ADC да го проверяваш като цифров вход.
Хардуерното решение е да вдигнеш външния, обикновено се слага поне 1nF на всеки ADC вход. Пулъпа се смята според това колко бързо искаш да се зарежда външния кап, иначе няма отношение към меренето. В случая мериш DC така че съпротивлението не е проблем. Ако мереше някакъв AC сигнал естествено ще да има значение през какъв импеданс минава докато стигне кондензаторите...

Пулъп-ът може да е 11к до 60к, и кода го пуска за 70милисекунди.
т.е. ако зареждаме кондензатор от 1n времената са 21 до 115микросекунди, 55-300микроампера макс ток
ако е 10nF съоветно 210микро - 1.15мили секунди, същите токове

Използвах този калкулатор
http://mustcalculate.com/electronics/ca ... 0n&r=11000

На подобен продукт, с който никога не е имало проблеми, и са произведени хиляди през годините, със същия софтуер имаме 10nF, но там са решили EMC по друг начин. Начина е следващия път като правя платка да добавя един кондензатор в паралел, така че да не губя 100pF и в същото време да имам резервоарен кондезатор, който да меря. Ако проблема се случи при вече направените платки, тогава се налага външен пулъп или външен кондензатор. А софтуериста и без това се вари в казана, няма да му давам повече зор.

Миро, хареса ми обяснението ти.
След мслко се сетих, че не обяснява защо има само 3-5 процента "дефектност"
Груби... софтуерно е решението, ако Миро е прав 101%.

Решението е взето - 10nF, и не пипаме софтуера(засега), защото засяга цяла фамилия работещи продукти.

Абе , ясно е , че така ще направите,,,
Все повече ми се стува , че Миро не е прав.
И тогава имате проблем, заровен в 10нФ.

Защо е само на 3% ... защото такъв е живота. Явно е на границата, като сложиш разликите в кондензаторите и тези в процесорите и получаваш отговора. Ако не беше на границата или щеше да работи или щеше да го открие още при развоя, и в двата случая нямаше да има проблем

Момци, проверете времето за нарастване на захранващото напрежение и времето, за което ресета се вдига. Просто сравнете няколко 'работещи' с няколко 'нереботещи'. Сигурен съм, че при втората група времената са по-големи.

Нещо не мога да се светна що на тоя вход, дето е пулнат ъп към захранването трябва да се слага кондензатор (само), щото бил излъчвал и не можело да пасне EMC. Как така входа излъчва ? По входовете се слагат кондензатори за помагат при съсептъбилити, не при емишънс. Отделно ако е само с две състояния - захранване и маса защо трябва да се чете с АЦП-то? Че то в зависимост кога точно и как се чете и от самото семплиране тоя кондензатор на пина може да е зареден с произволни напрежения. Цялата работа ми прилича нещо на ТНТМ - имали някакви проблеми и почнали да слагат кондензатори тук и там и хоп в един момент нещо помогнало при излъчванията ама как и защо никой не успял да разбере .

Работещи, ама на магия .

Предположение за предназначение: Ако си работи нормално, ще чете ниско напрежение, ако си с дебъгер, ще има време да се зареди кондензаторът. По същите причини може да ползваш функция, която връща поинтър към локална променлива.

не съм с дебъгер, само салае логически анализатор
на mosi и clk, и скоп на пина с кондензатора

самия дизайн, както и стейт машината
имат проблеми, но за настоящият момент и
изисквания работят добре

в бъдеща версия ще направим корекциите