Какво ви е мнението за паралелно връзване на 2 или повече мощни диода (примерно 40W)? Постановката е диоди които носят по 1.05А, напрежение около 36V, захранени от токов драйвер който пуска 2.1А при 20-50V.
По теория не бива да се прави понеже с качване на температурата им намалява напрежението в права посока и ще стане разбалансиране. Само че в практиката има доста изключения:
- катайците често накачулват няколко (до 5) диода паралелно и ги помпят така
- самите мощни диоди са си паралелни групи - конкретния случай са 12 диода последователни и 5 такива групи закачени паралелно
Уточнявам че за дискусията допълване условията и с това че двата диода са подбрани с достатъчно близки Vf на студено и са закачени на общ охладител и се приема че разлики в температурата няма да има (да кажем < 1 градус), а също така термичното съпротивление на радиатора ще е такова че да няма над 65 градуса. В този случай механизма за термичното разбалансиране би трябвало да не сработи?
Обмислям дали в така изложената постановка има шанс да се гарантира че от тези 2.1А, които трябва да се делят на 2х1.05А, ще съм сигурен че никога няма да мина над 1.15А на рамо, т.е. изместване от 10-тина процента. Изключвам ситуацията с прекъснало едното рамо и 2.1А минаващи само през единия диод. Изключването го правя не на теория ами си мисля да следя и напрежението в изхода - ситуацията 2.1А през едно рамо ще даде право напрежение, което трябва да е достатъчно високо за да го хвана дефекта.
Вариантът с токов драйвер с голямо изходно напрежение (примерно 1.05А при до 190V) е ясен и е праволинейният избор ако говорим за 4-5 диода. Има обаче някой съображения (конструктивни и икономически) които говорят против последователното връзване и високото напрежение.

Мощните транзистори се запарелиляват с по един резистор на емитера, така че би трябвало да стане и със светодиоди. Например резисори 0.33 Ома.

Да, така е по принцип. Ако предположим че искаме да уравним 1V разлика ще дойде по 1 ом резистори в двете рамена, т.е. по около ват на рамо, което не е голям проблем предвид че там някъде греят други 40 вата.
Със сигурност ще помогнат и почти е сигурно че поне за застраховка ще има такива (може би 0.33 както предлагаш), но теоретичният въпрос е дали може и без тях?

Да бъдеш такаец или да не бъдеш - това е въпросът!

Е, не точно - има китайски драйвери по няколко долара - мога да сложа отделен за всеки диод и цената на 5 драйвера ще е по-ниска от един meanwell-ски общ. Това как ще го броим - по-китайско или по-евро-атлантическо?

Измери им ВАХ и прецени - ако не е много стръмна ще стане. Намаляването на тока също смъква напрежението и може да компенсира термичния ефект.

Цялото ми домашно осветление е със запаралелени диоди и без кьорав резистор в него след драйвера. Балансират се със сигурност до степен да няма визуална разлика между групите, а смея да твърдя че 10-ина процента вече съм в състояние да забележа, поне при лентите. Това и за COB-ове, и за единични диоди (в хола съм с 30V 9W COB-ове на половин мощност, по 2 в паралел на общ радиатор, в коридорите и в работната стая с твърди ленти с шунтирани резистори и токов драйвер, едните в алуминиев профил, другите налепени върху основата на плафона със силикон). От много дълго време няма никакъв проблем.

Имат доста осезаем положителен коефициент ток-напрежение, който ги изравнява, ако са с достатъчно близки температури (примерно до 5-6 градуса разлика). Нищо не съм подбирал - директно от кутията върху радиаторите. Сега, ако единия е на 40 градуса пък другия на 80, нямам идея дали въпросния коефициент ще надделее над намаляващото от температурата напрежение в права посока, ама и 40 градуса е нереално висока разлика за група диоди върху общ радиатор.

Моето емпирично правило ако се търси надеждност (а и ефективност) - половин мощност и температури на радиатора до към 60 градуса. При тия условия 120 лумена на ват са нещо съвсем обикновено, даже с диоди не до там по последна мода.

Виж ако говориш за запаралелване на диоди в различни осветителни тела, по-скоро съм скептичен по отношени на такова решение, особено ако има шанс някое тяло да се окаже на място, на което има да речем с една идея повеч еъздушно течение отколкото около другите.

Правилно сте ме разбрали, идеята е дадената група диоди, които се хранят от общ драйвер, да са на един охладител, т.е. на много близка температура. Т.е. говорим за едно "тяло". Второто тяло ще е със собствен драйвер, и така нататък.
В едно тяло ще са повече от един източника (COB-а) за да постигна желания ъгъл на осветеност - трябват ми поне 2 броя за целта, което значи че по всяка вероятност ще работят на под 20% от номиналния си ток (на номинал дават 4500 лумена всеки, а по сметки ще ми трябват не повече от 400 от всеки).
Практическият опит е ценен, за което благодаря, моите наблюдения са подобни но исках да се консултирам дали няма "академични" аспекти, които не отчитам.

При по-малък ток от номиналния, х-ката е още по-полегата, а термичния спад си остава същия на градус. Значи още по-благоприятно за спаралелване. Само при евентуална повреда (прекъсване) на единия , скоро след това ще "светне" и другия (ако работят на номинал).