Здравейте, ползвам PIC16F870 и LM335. Ето я програмата:


Формулата temp=(read_adc()*0.48828)-273.15 я видях от един форум, обаче не е много точна. Лошото е, че температурата се извежда през 0.5C, а при по високи стойности на променливата пак се мени през 0.5, но не на кръгла стойност (примерно 48.1, 48.6, 49,1...). Как може да се направи да работи с точност 0.1C ?

Благодаря предварително !

ЗАщо делиш измерената стойнос на 2 т.е(read_adc()*0.488...) си е почти делене на две .
Точността ти идва от датчика т.е. моя въпрос е .
Как се именя напрежението от него в зависимост от температурата опитно...
и пробвай да зададеш опорно напрежение на пика Vref и мери в по тесни граници.

Така ще получиш по голяма точност мисля....

Здрасти, може би темата е а раздел Академия, оправих се Промених #device ADC=16 за да връща резултата в 16 битов INT и после делих на 1023 (макс. стойност) и температурата излезе почти точна. Малкото разминаване от няколко десети оправих като просто коригирах резултата, който се извежда на LCD .

Дааа... Обаче се оказва, че не е така. Сега при промяна на околната температура с 5 градуса/C, показанията се променят с 0.1....

Пробвай с едно (float) пред read_adc()

Здрасти, сложих (float), но нищо не се промени. Отново мери през 0.5 C.

Ако използваш 5V за опорно напрежение, при 10-битово АЦП, се получава разделителна способност от 4,88mV. При положение, че LM335 генерира на изхода си 10mV/C, то на 0,5C ще е 5mV, или приблизително колкото ти е разделителната способност на АЦП-то.

Има 2 начина да увеличиш разделителната способност: софтуерен и хардуерен.

Софтуерния е да направиш множество измервания, примерно 1024, като сумираш резултата след всяко измерване в 32-битово цяло число. След 1024 измервания, на теория, ще имаш резултат като от 20 битово АЦП. На практика обаче не е така. Чрез софтуерно увеличаване на разредността на АЦП-то можеш да го направиш най-много до 13-14 битово. Но и това е достатъчно, защото при 14-битово АЦП и 5V опорно напрежение ще получиш за тегло на 1 бит 0,610mV, което е по-малко от 1/10 от напрежението, което генерира LM335 при промяна на температурата с 1C.

Хардуерния начин е описан много подробно в "Designing With The LM335 Temperature Sensor", by Mark E. Nurczyk, списание "Circuit Cellar", мисля от Feb 1992. Виж си PM.

Ако мериш няколко пъти (oversampling), ще е по-добре, и да не забравиш dead band...





и дефинициите :


значи рутина за измерването ще е:


и за по-добрo измерване, забавим АЦП-то


Ако правиш ето така, с 10 битов ацп, можеш да получиш 12,13 битовa информация.


Така, както ти написа програма, не може да стане това. трябва да използваш Vref пиновете, и търси за "Ratiometric Measurement" и ако искаш да напредваш повече, ще прочетеш за "auto range"

Toва статистическо увеличаване на рарешаващата способност на АЦП е хитринка, която се получава благодарение на шумовете на сигнала и на самото АЦП. Аз също съм ползват тази хватка, но практиката ми показва, че е ефективна само за увеличаване на разрешаващата способност с 1 разряд. Не ми се вярва от 10 битово АЦП да се получи 14 битово.

Ами не може! Дори и да го изпишеш някак си на дисплея показанието просто няма да е вярно. Самия датчик не е разчетен за такава точност. А и да е разчетен ,съмнявам се ,че ще можеш да го калибрираш да показва реалната температура. Точност 0.5С си е максималната за тоя хардуер дето ползваш.

Не ми се искаше да засягам въпроса с точността на измерване, но ще подкрепя жичката. Може и да се направи показанието да се изменя през 0.1 градуса, но това едва ли ще е вярно. Калибрирането на такъв термометър е сериозен проблем. Виж - за домашно ползване става.

Enhancing ADC resolution by oversampling (Atmel)
http://www.atmel.com/dyn/resources/prod ... oc8003.pdf

Mнооого готина табличка. Просто на човек му удва на сърце да я допълни до 24 битово АЦП. И да се чуди що се правят все още АЦП-та като схеми и да смята отношението на цените на 1 пин на процесорчето и едно АЦП. Хартията и без това търпи всичко. Чел съм българска статия по проблема, но авторът и нямаше такъв оптимизъм. Ето още едно оптимистично решение на Analog Devices :

http://mcu-bg.com/mcu_site/viewtopic.php?t=2790

Moята практика е следната. Ползвах 8 битово АЦП. Правех 256 измервания и делях на 128. Така получавах 9-битово АЦП, което не ми създаваше проблеми. Когато се опитах да го вдигна на 10-битово, започна да се наблюдава прескачане на стойности. Ако някой има практика с тоя род шмекерлъци, нека да сподели.

Точно LM335, захранен с токов генратор (0.5mA), измерване с 10-bit ADC на PIC18F2520, правя oversampling до 14-bit ADC и няма никакви прескачания в показанията, Vref=4.096V, без ОУ, през НЧФ RC филтър директно на входа на ADC-то, 1/10 от градуса резолюция на дисплея.

Като си доближа ръката на около 3-4 см от сензора и показанието на дисплея веднага мръдва с 2-3 десети от градуса.

Калибровка с метода на "мишницата" - сензора под мишница за 4-5 минути, телесната ми температура е 36,4C ( ако не съм нещо настинал ), коригирвам показанието ( чрез промяна на тока на токовия генератор ) докато дисплея покаже 36,4 без да се мандахерца. Все пак, когато реша да понастина, си меря телесната температура с класическия живачен термометър

Пирев, тебе съм те признал в много отношения. С това твое ново качество, би бил безценен инструмент в която и да е сериозна метрологична служба. Даже съм чувал от докторите, че аналният метод е по-точен от метода под мишницата и с него вероятно би хванал и стотна от градуса. Но това вероятно ще се докаже от компетентните специалисти след многобройни тестове.
Пак от лекари съм чувал, че на по-обикновените хора температурата се мени циклично в денонощието и зависи от много фактори.
По света се продават и други симулатори на температура и температурни датчици, но обикновено не достигат точностите, които си достигнал.
http://www.fluke.nl/comx/show_product.a ... &pid=23623
http://www.fluke.nl/comx/show_product.a ... &pid=19351
http://www.shopping.com/xFS?KW=Fluke+724&CLT=SCH
http://www.shopping.com/xFS?KW=Fluke+744&CLT=SCH

Аз определено не вярвам на себе си , та камо ли да разчитам на телесната си температура и затова използвам стари бабешки методи за калибрация.
Определено на полупроводников датчик не мога да разчитам за по-отговорни приложения, най-малкото поради по-големия ефект на стареене при полупроводниците. Предпочитам да използвам терморезистори от вида Pt100 и Pt1000. Тези, които се продават масово са с клас на точност +/-0.3 градуса при нула градуса по целзии. Явно е необходима калибровка, като всеки датчик си върви с термометъра. Калибровката я правя в 2 точки, защото за повече ме мързи , а да калибрирам само в една точка ми се струва несериозно.
Относно разредността , която може да се получи от АЦП-то, чрез метода на осредняване на голямо количество резултати. Тука има един парадокс. Колкото са повече флуктуациите, толкова по-голяма разрешаваща способност можеш да докараш. Ако АЦП-то, опорният източник и източника на сигнала са ти идеални, то всички резултати ще са едни и същи и кокото измервания да правиш, няма да постигнеш по-голяма разрешаваща способност. Явно в моя случай шумките са били по-малко и е трябвало да вкарам някак си повече смущения, за да постигна по-добър резултат.