аз да си кажа също
Значи, така е - прав си всичко дето е ARM7TDMI, със или без -S накрая, изпълнява едни и същи инструкции по един и същи начин. Тоест, всеки код, който си компилирал с който и да е компилатор ще се изпълнява еднакво на ядро от който и да е производител, стига да не използва периферия, която е специфична за конкретния чип.
Проблема идва от това "стига да не използва ...", поради следните причини:
1. в чиповете на различните производители, обикновено, паметите които са налични в системата се намират на различни адреси (това си има workaround, ама е важно да се спомене)
2. в някои реализации exception векторите не се изпозлзват (моя любим Микронас)
3. контролера на прекъсванията дето го спрягаме толкоз много в другата тема, влиза в категорията "перферия, специфична за дадения чип". Това означава че си иска своето специфично управление, и без него векторната система от прекъсвания няма да работи, което на практика приключва въпроса с портабилността.
4. всичките периферни устройства, са различни за различните производители - т.е. трябва драйверите да са специфични.
При x86 въпроса не стои точно така, тъй като има набор от стандартизирана периферия, стояща на едни и същи адреси (по отношение на PC съвместимите системи). Това позволява доста по-голямо удобство при пренасяне на код.
Давам пример: работил съм стс I386ЕХ, Am186CC, I80C188EB - всичките са x86, само че 386-цата е направена да бъде колкото се може PC съвместима, докато другите 2 контролера са за чисто специфични приложения - те също си имат наборите от UART, контролер на прекъсвания, който обаче съвсем не е 8259, таймери които не са 8253/8254 .... т.е. случая е съвсем аналогичен - те са същото ядро и инструкции, но на практика заради различните периферии няма начин да пуснеш върху тях вече готов код без преправяне.
Добре, а тоз IAR кои точно ядра поддържа?
