Е колкото повече го "слушам" толкова повече прилича на първото ми впечатление,
като защракат повече неща в цифровата част и я от подскачащи маси (ground bounce),
я от други работи (все вътре в чипа) почва понякога да бърка логиката на ADC-то.
Не може да не знаят за проблема и в новата версия хвърлят кондензатори по него,
та и прогнозата ми за резултата най-вероятно ще се сбъдне.

Нещо не съм обяснил правилно за калибрацията...

Не е проблем самата калибрация - а момента в който става. Тоест ако в момента на калибрация се случи да има смущение - калибрацията също става лоша и канала е отместен на някъде - спрямо стойността считана за нормална.

Лошото е, че не можеш да направиш калибрацията едновременно за двата канала.

Иначе проблема си го има и без и със и преди и след калибрация.

Имам друга работа тия дни а и проекта ми е доста сложен и натрупан, за да мога лесно да го прехвърля за новия процесор. Отделно дето и стара боблиотека ползвам...

А и друго дето забелязвам - ако стария проект се компилира с по нови версии на IAR, става по-голям и по-тромав. Това пук що - идея нямам. Ама разликата от 5.4х до 6.2х е около 3 кб, което ич не е малко. Иначе никакви оплаквания при зареждане. Отваря си целия проект с настройките и си компилира, ама резултата по зле...

Стана вече няколко дена, как реално се боря да подкарам STM32F205...
Това дето от ST му викат съвместимост е... да си го заврат отзад.

Правят нов процесор - дето уж го дават като подмяна на предния, само че:
1. има разлика в 2 крака - която изисква нова версия на платка...
2. променили са някой уж "дребни" неща:
- цялата концепция на задаване на клокове към ядро и разните периферии...
- напълно преправена IO периферия - отнасяща се до конфигурирането и ползването на краката... Даже е на друга шина...
- напълно нов DMA модул - влачещ след себе си и нова концепция...
- нов флаш и всичко около него - четене писане триене и т.н.
- нов модул RTC - дето няма нищо общо със стария - само името...
- още куп неща - дето не се сещам сега...

Това всичкото заедно, води не само до дописване тук там - ами и до реални промени в концепцията на софтуера, който пък ако е добре стикован в стария вариант, тогава тук нещата отиват на...

За инфо - след промяна на процесора и библиотеката за новия, IAR даде малко над 500 грешки..
На третия ден - вече съм ги свел до около 40..., което обаче съвсем не означава че щом се компилира ще работи...

Направи ми обаче впечатление, че нарочно на няколко пъти са писали, че са сложили в новия процесор отделен мултиплексор 16:1 на всеки крак. Идеята е, че не можеш да вържеш крак - към ПОВЕЧЕ ОТ ЕДНА периферия. Пишат го на няколко пъти из книгите. Това сега пък какво означава - че в стария може... А де...

Из предните постове Zdrav беше писъл че е имал ппроблеми с ремапването. Може да се окаже че и при мене може да има някакъв такъв проблем. Какво става обаче в крайна сметка. Ако имам някой модул, който законно ползва даден крак, и втори модул, който незаконно се опитва да ползва същия крак и с това пречи на първия... При тая ситуация ако ремапна втория модул на друго място - няма ли да започне да пречи пък на новото място... Изобщо тия ремапи са ми малко мътни сякаш. Уж четох четох - ама...

На стария нямаше проблем да вържеш няколко периферии на един и същи пин и да осереш тотално пейзажа. Правил съм експеримента - става В смисъл ST имат най-мощната система за ремапване от познатите ми куртекси, ама с многото благини идват и много отговорности. Какво значи някоя периферия да се опитва "незаконно" да прави нещо. За да го прави първо трябва да си я пуснал да работи. Тя сама не може да се пусне.

Наистина имаха някой бъгове точно в ремапването. В смисъл определени комбинации от периферии си пречеха една на друга. Но са описани добре и извън тези бъгове, аз поне на други не съм попадал. В смисъл половината ми периферия е ремапната, аз затова точно си го харесвам ST, заради ремапването. То си е ебати кефа като правиш платка.

Но вероятно на много хора тая свобода в ремапването им е дошла в повечко, та в новите са им сложили мултиплексор да не могат да правят бъркочи. Не съм го чел, но това едва ли променя нещо, сега вероятно просто няма начин да закачиш към един пин повече от една периферия.

Това, че са сменили само 2 пина си е направо постижение. По добре така, от колкото като Атмел да си носят едни и същи говна с години, само и само да запазят пълна съвместимост.

Незаконно ще рече: понеже в случая аз съм закона , та имам в предвид периферия дето прави нещо за което аз не знам, или поне съм забравил и вече незнам...

Има едни особени моменти - в които съм на дълбоко в процесора - и в тоя момент влиза жената...
Тогава вече картинката се разпада напълно - и най често като излезе жената - сума ти време се пуля у телевизора и не се сещам какво правех преди да влезне... Върви го търси после...

Предполагам основния проблем може да идва от периферия, на която ползвам само някой от краците - и другите се окачат и те - ама вече дето не трябва - и съответно пречат на нещо друго, или най-малкото се избиват кой на къде да дърпа... Точно заради тая гъвкавост на ремапването обаче. и дебъгването става доста трудно. Явно ще трябва и това да направя - едно хубаво списъче на крачката и кой какво го ползва - че евентуално да забележа нещо...

Все пак е насока де...

Значи проблема е в жена ти. Сутрин като станеш, оправяш я така, че да й държи влага до вечерта и няма да влиза да те разсейва.

Шизофрения

Цецо стига бе. Аз поне и двата му поста дето ги цитираш ги разбирам като шеговити.

Бе нещо колкото повече чета - толкова повече се омотавам с това ремапване. Говоря за стария вариант на STM32. За новия - като му дойде времето.

Та не мога нещо да разбера:
1. Има много периферия, която може да се ремапва.
2. Възможно е и сякаш 2 периферии при определени условия да ползват един и същи пин.
3. Сега се намесва и настройката на пина: какво става ако пина си се ползва за GPIO - перифериите явно нямат достъп до него - или поне така изглежда.
4. А ако пина се направи AFIO, тогава коя периферия го ползва - ако случайно има 2 закачени на него.
5. Какво става ако на дадена периферия не е пуснат клок. Има ли тя някакво отношение към пиновете които евентуално би ползвала.
6. Ами ако и се пусне клок - а пиновете които ползва са конфигурирани като GPIO. Къде тогава отиват входовете и изходите на тази периферия.
7. Дали е възможно 2 периферии да ползват един и същи пин, а пина да си е GPIO, а перифериите да се избиват на "вратата" на пина. Тая "врата" явно е затворена и за двете, защото пина е GPIO.

Изобщо аз не мога смислени въпроси сякаш да формулирам, камо ли отговори...
Требва си някой по вещ

Дано да е така. Щото иначе е шизофрения.



1. Има много периферия, която може да се ремапва.
ДА
2. Възможно е и сякаш 2 периферии при определени условия да ползват един и същи пин.
ДА
3. Сега се намесва и настройката на пина: какво става ако пина си се ползва за GPIO - перифериите явно нямат достъп до него - или поне така изглежда.
ДА
4. А ако пина се направи AFIO, тогава коя периферия го ползва - ако случайно има 2 закачени на него.
И двете. Тоест тази която е enable. Ако и двете са Enable - и двете. Ако нито една не - никоя.
5. Какво става ако на дадена периферия не е пуснат клок. Има ли тя някакво отношение към пиновете които евентуално би ползвала.
Не съм пробвал. Във всеки случай е глупаво да е Enable и да няма клок. Или еnable и клок, или нищо.
6. Ами ако и се пусне клок - а пиновете които ползва са конфигурирани като GPIO. Къде тогава отиват входовете и изходите на тази периферия.
изходите - никъде. Входовете май са си закачени. Ама не съм сигурен за 100 от перифериите.
7. Дали е възможно 2 периферии да ползват един и същи пин, а пина да си е GPIO, а перифериите да се избиват на "вратата" на пина. Тая "врата" явно е затворена и за двете, защото пина е GPIO.
Нищо чудо да е възможно. Но твоя е грижата подобни щуротии да не се случват. От какъв зор ще разрешаваш периферия която не ползваш?

То не е въпроса да разрешавам периферия която не ползвам, а че остават неизползвани пинове на периферия която ползвам...
Изобщо - доста трудно става за проследяване. Едни таблици правя тука... Едни листа съм разхвърлял...

Не го хващам все още. Дано да излезне това - ако не - остава захранването!

Иначе ползвам:
GPIO A, B C, D
AFIO,
SPI2 (I2S)
DMA1, 2
TIM1, 2, 3, 4, 6, 7
USART 1, 2
ADC 1, 2
PWR,
BKP.
SDIO

Проблема е че в твоя частен случай ползваш доста периферия и ремапването ще бъде свързано с промяна на проекта и може да се наложи и кълцане по платката. За това най-добре да си създадеш един опростен проект в който бъга все още го има. Оставяш минимума периферия, който ти е необходим за да го пресъздадеш и наблюдаваш(бъга). Махаш компоненти от платката и ако се наложи кълцаш писти.
След това с директно писане по AFIO_MAPR, някъде в началото където инициализираш перифериите, ремапваш и проверяваш имаш ли още бъгави отчети или не.
Иначе така по документация да го хванеш - забрави.
То и както добре и прегледно е описано в документацията... На мен ми уби цял ден в чесане по врата, четене и проби заради това ремапване, докато подкарам един прост SPI. При това не ползвах никаква друга периферия. Мина време и не помня точно но таймерите или UART, които споделят краката с SPI са били undefined и от там става тая каша с едновременното ползване на крака от няколко периферии. Разликата между работещ и неработещ код беше само едно писане по AFIO_MAPR...

Днес направих каквито се сетих тестове с ремапването. Няма да е от него. То в същност се оказа, че изобщо не ползвам никакво ремапване - демек всичко си е по дефолт, с изключение на забраняването на SWхх пиновете за дебъгване, които са включени по подразбиране.

На захранване отива работата...

Още наблюдения:
АЦП-то си мери вградения вътрешен референсен източник - който уж трябва да е стабилен.
Направих да ми помни и показва най-ниския и най-високия резултат.

Пускам и пиша...
После почвам да спирам по някоя периферия - и о чудо...
Стойностите се приближават - и то някак в зависимост от големината на спряната периферия. Под големина разбирам тамер /малко/, I2S голямо. Примерно с колкото ми намалява проблема при изключване на I2S, горе долу с толкова намалява и с изключването на няколко таймера заедно. Ако спра и таймерите и I2S още по добре. Нямаше как да спра SDIO. Сигурен съм че той най-много ток дърпа...

Бе захранване е - няма какво друго да е...

Иначе моето захранване към проца е уж "редовно" до кокото е възможно. Имам си индуктивности - тантали и там каквото си трябва. Освен това преди време помня че пробвах и с линеен стабилизатор, че и с батерийно захранване чак. Явно нещо вътрешния стъбилизатор на проца се дъни /както вече беше нарочен/ и я масичка мърда я нещо друго... Трябвало е по-дебели жици да му сложат вътре.

Ако чипът сам си се смущава, ефектът от дроселите е отрицателен. По-добре наслагай повечко кондензатори, най-добре X7R, колкото може по-близо до захранващите пинове. Масата я вземай директно от ground plane, ако имаш такъв. Иначе и там ще трябва да гониш къси пътечки. Слагай по 100н до 470н, кондензаторите над 1 микро имат паразитни индуктивности, които за десетките мегахерци се усещат.

Е точно за този случай говорим де. Когато всичко си е по дефоулт няколко периферии споделят един и същ пин. За да не се разбозява работата трябва едната периферия да се ремапне на друго място.
Но каква е връзката с бъгавите отчети на АЦП-то можем само да предполагаме. Все пак ако си опитал всичко друго ти остават и най-невъзможните на пръв и втори поглед предположения.