Благодаря ти Митко за насоките. Ами като цяло имам и двете идеи за конкретен проект но и като цяло ми се иска да се занимавам с контролери. Пък като навляза в тази област ще се минава към по-сложни проекти и неща с DSP.
Ами конкретна идея например ми се ще да направя нещо като универсално зарядно например за Lion батерии и LifeO4 и това нещо да е базирано на импулсен преобразувател като например да се ползва готов DC/DC чип. За линеен регулатор там нещата са сравнително прости и лесни но при импулсен преобразувател вече се усложнява задачата. Както се вижда Спарки е направил нещо подобно само че с PWM контролера дефакто това си е едно цяло цифрово захранване само дето Спарки реално прекарва обратната връзка през процесора и шунтира аналоговата част. Повечето подобни захранвания с DSP се прави нещо подобно но при тях се управлява всичко в едно, алгоритъма за обратната връзка, PWM модулатора за силовата част PFC корекции, специални алгоритми за контрол на ключовете и т.н. Затова аз търся някакво по-просто решение базирано например на готов DC/DC чип който да може да се манипулира от процесора така че да работи в CV и CC режим който е необходим за да се изработят кривите за зареждане и така като цяло. Пък въвеждането на някакъв допълнителен потребителски интерфейс ще е плюс към цялата работа.

Аз противоречие не виждам, ама както и да е.
Вътре PID няма. Има PWM компаратор, или в случая малк по-сложна логика заради токовия режим. Ако виждаш това като PID - ок, твоя воля. Само дето това как се държи чипа зависи от външните чаркове - обратната връзка и slope compensation-а. И да, като му прекъсна въпросната обратна връзка, започва да го играе като драйвер в токов режим. Какво e дютито определя МЦУ-то. В моя случай външната филтрация (преди АЦП-то) e колкото да отреже всичко под половината от честотата на дискетизация. Всичко останало е в МЦУ-то. Какво се цели - ми каквото ти е кеф - оптимална обратна връзка както в ниските, така и във високите режими (което с аналоговщини няма как да стане лесно), CC, CV или произволна комбинация от двете, и всякакви други неща, за които се сетиш.



Ми НЕ остават и двата на платката. Конкретния чип има каквото е нужно за токовия режим в себе си, и нищо повече. Разликата между това, в което виждаш смисъл и в това, в което не виждаш смисъл е един операционник и едно АЦП. В моя случай има АЦП, в твоя - усилвател на грешката. В моя случай дирекно от MCU-то задавам дютито, в твоя случай усилвателя на грешката го задава, а ти само му указваш заданието. В моя случай PID-а е софтуерен, в твоя - класически аналогов, всяко от двете с предимствата и недостатъците си.

Малко охх-топик, но при този вариант мерил ли си дали наистина има смисъл? Става дума че шините за код и данни са отделни, и като трябва да мине само през една ще трябва да се изчакват.

За такова нещо позагледай например dsPIC30F4012. Има всичко необходимо че и CAN като бонус, 5 волтово е, работи стабилно. Контролера за телоподаването ми е с такова - buck преобразувател. Един MCU + един драйвер за MOSFET-ите ти решават всичките въпроси. В моя случай съм му набутал и защита по максимален ток на входа, и има обратна връзка по обороти и напрежение на мотора.

Мерил, мерил - колко да съм мерил - има доста осезаемо подобрение в бързодействието, което съм видял с очите си, но нищо по-конкретно от това не мога да кажа. Ако помня добре (сега съм на друга вълна и ме мързи да ровя), SRAM-а на PIC32-ката дори е мапнат като non-cacheable. Флаша го има мапнат и така, и иначе. Реално с едно малко програмче, дето се побира във SRAM-а може с не голям зор да се направят нужните бенчмарки - не кеширан флаш, кеширан флаш, SRAM.

Ок, в случай че някога тръгнеш да изцеждаш, имай наум че изпълнение от SRAM ще е по-бавно от нещо задържало се в кеша. Също така можеш на ръка да помогнеш с кеширането, плюс заключване.
От друга страна, в PIC32 с prefetch/cache на Flash има бъг, та не трябва да се разрешават едновременно и prefetch и cache, та ... няма универсална рецепта.
PIC32MX1xx/2xx нямат prefetch/cache на Flash.

Ами както се вижда нещата в крайна сметка клонят към DSP микроконтролери така или иначе за импулсно-цифрови силови истории. Иначе от трите основни производителя на DSP ядра Freescale, Microchip и Ti кой от тях най си струва да се разучава според вас от гледна точка на съпорт, свободна документация, наличието на добри (евентуално безплатни) компилатори, IDE-та, AN и др.
Май засега нещата поне при мен се нареждат така Микрочип, Ти, Фрискал. Например Микрочип имат много полезни и подробни AN-които не съм ги виждал при другите производители на микроконтролери което е още един техен плюс.

Микрочип поне откъм документация са прилични, пък и хардуера, когато работи, общо взето се управлява човешки. Също се програмират лесно (през 3 пина). Общо взето като за старт са лесни.

Впрочем, набутаното във въпросния dsPIC30 с много малки изключения е набутваемо и в PIC32, ако ти трябва производителност/повече памет/по-висока честота на PWM-а и т.н. А има и dsPIC33 в различни варианти. Кофтито е че по-новите и производителни обикновено са на 3.3V, и трябва да се съобразяваш с това. 30-ката е на 5 волта и на човек му е малко по-широко около врата. Но пък скоро(надявам се) ще има PIC32MZ, което има повечко неща и е на 200Mhz. Например ADC-то ще му е по-добро, с няколко отделни S/H и други благинки.

ПП: С уговорката - преди да започваш каквото и да било с даден чип, чети подробно ератата. Понякога има абсурдни бъгове. Важи не само за микрочип.

Хващай хардуера, който имаш и направи нещо конкретно. Няколко пъти. Би трябвало след това да ти се изясни какво ти трябва. Тук никой не може да каже коя от съществуващите архитектури ще живее и коя ще умре, или пък каква нова ще се появи.

Готовите чипове по прицип си работят самички и не виждам смисъл от процесорче, те сами си правят и CV и CC и перат и готвят
Особено при зареждачките, даже не е желателно да им се бъркаш много-много. Поне в напреженов режим защото се гони висока точност, виж за токовия режим по-става...
Повече смисъл от управление има при захранванията на големи процесорни системи, където има отделни напрежения за DDR-и, за аналоговщини, за IO, за ядрата. Там са много напрежения, често има изисквания за порядъка и слопа на отделните рейлове, а на ядрата работните напрежения може да се скалират.

Както и да е... избрал си нещо простичко, няма лошо Поне няма значение каква архитектурка ще ползваш, а ти каквато дилема го изкара
Между другото това с "DSP" е малко подвеждащо... Тия чепове дето ги набеждавате за DSP-та, са мноооо далеч от истината

На мен въпросния термин ми служи предимно като бегъл ориентир докато ровя в каталозите на някой производител. Строго погледнато всяко MCU е DSP. И всеки производител и потребител влагат собствени критерии за това, които никак не е задължително да имат нещо общо с нечии други такива.

Абе едно време DSP се асоцираше с нещо строго специфично. Сега всяко MCU имащо MAC инструкция се самообявява за DSP. Реципрочно, за да оцелеят DSP-тата се извратиха до степен оня дзвер на краварите дето някой му беше постнал линка тук...

Следващата стъпка е да се появи DSP смятащо на 1 такт формулите от ИГМ.

Не е така... MCU си е калкулатор с общо предназначение и набор от периферии. Докато под DSP се разбира калкулатор, който има яко АЛУ и оптимизиран основна за работа на алу-то. Типичното приложение на DSP е да хване някакъв сигнал или сигнали и да ги смачка изцяло, докато получи краен резултат.
В случая нито като приложение имаме чисто DSP приложение (щеще да бъде ако не се ползва готов dc/dc), нито пък чеповете дето се споменават може да се наречат такива. Както казах АРМ М4 може да се брои само за нисък клас DSP (ако изобщо се класира), а тия 30 мипсови пикчета изобщо не ги виждам в никаква класация. Нищо лично на тема пик или арм, просто на фона на едно истинско DSP тия са си смешки отвсякъде

Артикул: философ
Тип: дървен
Количество( бр.): МНОГО

Виждаш ли - това понятие за теб значи едно, за друг - друго. Преди 10 години е било едно, днес друго, утре трето.

Конкретните микрочепски истории даже микрочеп не ги набеждава за DSP. Съчинили са си техен термин - DSC.