Да пожелая първо Честита Нова 2014 година на всички вас!

Мда ясно ми е че скачам в дълбоките води от началото но просто ми се искаше да придобия една обща представа кои архитектури са най-подходящи за силови приложения.
Като цяло това да навляза в такъв контрол няма да е скоро, а едва като се запозная с нещата от по-близо и да пределно съм наясно че нещата там не са прости а сложни все пак това съм учил малко или много а не толкова програмиране . Поне съм си поиграл да поразгледам един два reference design които предоставят производителите на чипове на изградени силови системи и да задачата е сложна и нелека като цяло. Това е за напреднали люде а не нубита като мен
Между другото Спарки това отдавна съм го мислил дето казваш да се обработят обратните връзки например на някой стандартен DC/DC чип обратната му връзка ама още не съм се сетил как може да стане това най-лесно, тъй като реално имаш възможност да буташ само сравняващия компаратор в обратната връзка и дотам. Така че ако имаш някоя насочваща идея как става контрола с обратната връзка ще съм ти благодарен.
Иначе от Микрочип бях намерил в сайта им един интересен PWM контролер MCP1630 който е точно предназначен с тази цел и е ориентиран за лесен контрол с помощта на микроконтролер.
Като цяло се е видяло че трябва да се познава повече от една архитектура и какво ще се ползва вече зависи само от поставените задачи. Като начало май-ще почна с чиповете от TI тъй като сега дето ще минавам този курс е базиран на техен чип и имам първия Лаунчпад MSP430 пък малко по-нататък може да се сдобия и с C2000 Лаунчпада който е точно базиран на DSP архитектура. Хубавото на Тi и Атмел в лицето на Ардуиното е че могат да се намерят евтини девелопмънт бордове с техни чипове. Например C2000 e 17 долара платката, като за сравнение например най-евтината развойна платка която намерих за dsPIC например в ибея е 100-150$ иначе резервния вариант остава собствена разработка базирана с някой dsPIC с която да мога да си играя евентуално.

Не мисля, че dsp-тата на TI са удачни за първи стъпки в микроконтрплерите. MSP430 пък въобще не е предназначен за силови конвертори - силата им е в съвсем други приложения. Друг минус на TI са доставката на чиповете и цената на дебъгерите и развойните системи. Започни с някоя от класическите архитектури и като навлезеш в материята тогава скачай на дсп-тата.
Да се бъзикаш с обратната връзка на специализиран чип нещо не мога да схвана каква е идеята, та ако може някой да ми я разясни ще съм много благодарен . Според мен в тоя случай контрол луп-а в процесора, дето бъзика обратната връзка трбва да е доста по-бърз от контрола в специализирания чип и от реакцията на обекта, което напълно обезсмисля такова решение, защото за какво тогава ти е специализиран чип . Та според мен няма да е зле да си изясниш точно какво ти трябва и какво искаш да научиш, за да можем по-точно да те насочим. Отделно няма да е зле да не се държиш като удавник за сламка за това, дето си си наумил още преди да ни питаш, защото иначе се губи смисъла от питането ти .

ПП. Весела нова година на всички. Много здраве и успехи

Вкарваш каквото ще слушаш през ADC, обработваш, изчисляваш (в общия случай PID или от сорта), и изкарваш управляващия/ите сигнал/и към чипа. Всичко това синхронно с честотата на инвертора. Сега, как ще обработваш аналоговщината докато стигне до ADC-то си е отделна дъъълга тема, самия софтуер също, а и някоя и друга защита при забиване на процесора трябва да се мисли.



Говорим за класически евтин чип като UC3846 например. MCU-то само го облъгва какво вижда. Това не те връзва към специализирани MCU-та, в които има общо взето същото - избираш си най-подходящата аналогова част и най-подходящото MCU според това, какво ще се джурка в тях.

Естествено като при всичко друго няма пълно щастие - просто е още един вариант да се свърши каквото е нужно. Много е подходящо когато например променяш вече създадена силова част с аналогово управление.

всеки процесор, който има МАС инструкция с контрол на сатурацията и умножение по вектор ще ти е достатъчен за да правиш цифрови филтри.
за тези честоти, които гониш, АЦП-то трябва да е вътрешно и да може да се връзва с ДМА канал, а ако може да 'храни' и DSP частта би било супер.
така че не ядрото, ако по-скоро връзките на вградената периферия е важна. двуканално синхронно АЦП също би ти било в плюс - мериш ток и напрежение едновременно.

за 100KHz би трябвало да може да се справи софтуерно, обаче нагоре ще стане трудно. че частта, която обслужва меренето и филтрацията трябва да е на асембле е ясно. обаче освен това трябва да е на много чист асемблер, с познаване на структурата на ядрото, пайплайна, работа на кеша (ако има). може да отнеме месеци докато постигнеш оптимален резултат. може би dsPIC не е лошо като начало, freescale също имат прилични стандартни решения. лично на мен моторолския начин на цъкане на процесорите ми е по-разбираем, но вероятно е от наследствена обремененост и младежки спомени...

сигурно има процесори, към които са зашили специализирана периферия, която контролираш през регистри. silabs имаха такъв процесор, но го свалиха от производство, пък и не вдигаше дори 200KHz. гледам, че даже pdf-ите за изчезнали от сайта им. така че, специализирания чип си има недостатъците да изчезне по прищявка на някой финансист.

от друга страна, PWM, PID, DSP и приятели се синтезират относително лесно в програмируема логика, ако не гониш универсалност и супер-гъвкавост. не мисля, че е разумно да зашиваш към копчето балтон (да слагаш екзотичен софт-процесор към твой PID+PWM), но и в това отношение и xilin и altera имат подходящи решения. може би цинка е много добро решение, но е твърде голяма крачка за първи скок.

съвременните PMIC-ове в същност са опростени DSP-та с малко къстъм периферия, вкарани в някой от масовите печатарски процеси на определена силиконарница. но там се гонят много специфични цели, така че може само да взаимстваш идеи - много фази, синхронни изправители и т.н.

според мен тръгни от заданието - параметри на изхода, чувствителност, резолюция, устойчивост, време за регулиране (по ток и по напрежение). от там ще ти излезе и честота на работа. добави вътрешно двуканално АЦП с ДМА. и като почнеш да търсиш по тези ограничения подходящ чип, ще остане изумително малко разнообразие, клонящо към нула.

Важно е да отбележим че това че PWM частта работи на 200kHz не значи че и DSP частта трябва да работи на толкова. Като теоретичен максимум трябва да работи на 100, а на практика на нещо между 20 и 50, което вече не е трудност неземна, при положение че масово има MCU-та с по един цикъл за умножение, а и вече 80-100Mhz са си нещо нормално. Например при PIC32 DSP частта може да се набута в SRAM-а, където кеша не бърка сметките. При RX на Renesas пък флаша работи на 100Mhz без цикли на изчакване. Бързите неща, като cycle-by-cycle current limiting и прочие неща от сорта може да са си чисто аналогови, и обикновено са си точно такива. Вхрадени АЦП-та, дето четат мегасемпли в секунда също вече са си нормално явление.

Еми и аз така се каня най вероятно ще започна с разучаване на 8 битовите Атмели пък после може и PIC. За целта има една много интересна руска книжа дето се разгледжат почти паралелно двата вида чипове и е подходяща за начинаещи. Пък вече като навляза по навътре в нещата и се запозная с особеностите и спецификите ще се скача на по-високо ниво. То е ясно че всико трябва да става стъпка по стъпка от просто към сложно.
Мда Спарки дето си посочил PWM чипа определено се манипулира лесно от MCU-то. Подобно из руските сайтове съм виждал доста подобни проекти за захранвания базирани точно на ТL494 който подобно на този чип дето си посочил имаш лесен достъп до вътрешната архитектура и съответно манипулирането му е лесно от микроконтролера.
Иначе идеята ми за бъзикане на обратната е връзка например е да мога да постигна например някакъв контрол на чипа да работи в CC или CV режим и това да става софтуерно от микроконтролер даже контрола в обратната връзка даже да е непълен, пък например с приложение на DSP то целия контрол се поема от него и отпада необходимоста от използването на допълнителни PWM контролери и тем подобни и се получава по голяма интеграция и гъвкавост на системата. Основния проблем е че масово такива PWM контролери които е посочил Спарки за предназначени за работа с високи захранващи напрежения например над 7-8 волта и не са много подходящи за батерийни изпълнения например където може да се работи с напрежения под 5V.

Аз продължавам да не разбирам защо трябва да се бъзика обратната връзка на специализирания чип, а не примерно само заданието ако нещата трябва да се "цифровизират" . Ти правил ли си подобно изпълнение реално - да манипулираш обратната връзка с ацп и цап? Аз щото съм се пробвал и то на много по-бавни процеси и резултатите винаги са били меко казано плачевни, особено ако оригиналния регулатор е аналогов .
Иначе Дедо пак го описа точно както си е .

Твоя воля - времето, нервите и средствата са си твои . Аз лично не бих отделил ресурси да уча две еднакви архитектури. Даже като се замисля даже не бих отделил време за нито една от тези двете, макар че примерно ако трябва да избирам бих се спрял на пиковете. Ама и аз като Дедо имам сантименти към фрискейл, така че моя предпочитан път би бил фрискейл->мсп430->дсп (пак на фрискейл и ти)->фпга. Някъде по пътя би ми останало време да погледна пик и атмел от любопитство, но много бързо бих ги сменил с арм/кортекс и толкова . Дето викаше едно време един даскал в меи-то (Бойко Петров) - първия процесор се учи за 3 месеца, втория за 3 седмици и всеки следващ за 3 дена, ама за да можеш да го осъществиш това е много важно точно кой ще ти е първия, за да не стане така, че да си останеш с него само и да ти викат после ХХХ-борец .

Ми точно нещата трябва да се цифровизират и по принцип не съм си играл на практика но смятам скоро да поекспериментирам дали ще има някакъв ефект, но както си споменал и аз имам подобни опасения на твоите че такава манипулация би довела до нестабилност. Иначе товара ако не е някакъв предвирчив към захранващото напрежение смятам няма да е особен проблем с подобна манипулация. Иначе за 8 битовите бих ги използвал за бюджетно решение ако се наложи да се правят някакви не сложни задачи, тъй като е безмислено да се сложи например АРМ да ти мига някакви светодиоди или някакъв прост контрол и реално тогава при 90% от ресурсите и възможностите на чипа отиват на вятъра.
Иначе от Микрочип намерих един много хубав девелопмънт борд който покрива моите интереси ама и цената му е хубава също. Попаднах на това: http://www.microchipdirect.com/ProductS ... s=DM330017
По нататък ако не ми се изпари мерака и имам достатъчно средства може да се замисля за него. Май ме навивате да обърна и подробно внимание на Freescale. Обаче сега им поразгледах и техните девеломпънт бордове базирани за силовата електроника и там обаче ползват някаква модулна система с дънна платка и си бодеш разни допълнителни модули за целта, ама само единия модул е към 180 долара +дъно 30 и цената стана златна.
Май накрая ще се пробвам с безплатни семпли и евентуално къстъм девелопмънт борд или като най-евтино решение някой от тези чипове с преходна платка запоен и боднат към бредборда и така.

Има най-различни DSP-та, от малки аудио до терафлопсови чудовища. М4 може да се мери само с най-ниския клас, айде и една идея отгоре да е, но като цяло е много далеко от върха на сладоледа.

Аз обаче така и не разбрах целта на тая тема. Никой тук не е в час с абсолютно всичко дето се продава. И далеч не е най-доброто решение да ти препоръчат нещо, пък после да го "мислиш". Трябва да имаш идея какво ще правиш и как. Първото и най-важно нещо е дали искаш софтуерна намеса cycle-by-cycle. Това би усложнило много нещата и посечето от споменатите дотук чипове изобщо няма да станат. А дори и тези които могат да станат ще се натоварят много, което не е добро решение.
Между другото новите процесори им слагат все по-умни периферии и това променя много неща. Примерно ако АЦП-то има прозорец, не е нужно проца да проверява всяко мерене и всеки цикъл. Настройваш прозреца и си гледаш другата работа, и само ако показанията мръднат (line/load response) пооучаваш прекъсване и преизчисляваш.
Ако те интересуват подобни трикове разгледай куртексите (sam4) на Атмел. Там може да си навързваш много неща. Примерно за токова защита може да ползваш един от вградените аналогови компаратори, на единия вход е сигнала за тока, а другия вход свързваш изход на DAC. Изходът пък го слагаш на fault входа на PWM-a. Така хем софтуерно може да програмираш всичко динамично, хем реакцията е хардуерна и бърза.
И пак ще повторя, че най-важного е какво целиш, щото софтуерно управление на всеки цикъл няма как да се постигне с разните там 8- битови въшки или 16- битови MSP-та... Аз даже и с АРМ не съм убеден че е правилно решение, ама поне има шанс да стане.

Правил съм, и правя в момента. Точно с въпросния чип. То е в токов режим - ограничението по ток си му го оставям на чипа, slope compensation-а - също. Взимам тока и напрежението, прекарвам го през PID и го връшам в чипа - де-факто управляващата обратна връзка минава през MCU-то. В случая е 50 килохерцова машина, която на изхода трябва да дава ток 5-500А или напрежение 10-30V. Това си е аналогично на специализиран чип, като го погледнеш отгоре. Просто PWM-а не се управлява директно цифрово, а минава през DAC. Чете синхронно на 25Khz, и пуска сигналите към чипа синхронно пак на същата честота.

Твоя вариант пък съм го правил отдавна с PIC16F876, ако помня добре - управлявах заданието пак на същия чип. Разликата между двете е един операционник по-малко и доста софтуер (+ играчката за натаманяването му) в повече.

Миро, ами той човека и той сам май не знае точно какво иска да прави с тия контролери та и ние няма как да му кажем точно към какво да се насочи. Отделно спомена още в първия пост, че тепърва иска да навлиза в тая област и извинявай много, ама да прескочи въшките и да се хвърли с главата надолу направо при истинските дсп-та и арм/куртекси ще е голям фън да се наблюдава процеса от страни, особено като го гледам как има някакви странни идеи каво иска даправи . Така че на така поставен въпроса - такива отговори се получават.

icpart, сигурно си гледал Tower девелпмънт системата на фрискейл, която наистина си е скъпа, а и аз лично не намирам много голям смисъл в нея. Обаче те имат и малки девелпмънт платки за различните фамилии чипове, точно като тази на майкрочип, която си постнал.
Дай да насочим, дето вика Миро темата малко в по-правилна и тясна насока - кажи пак точно каква ти е най-близката цел? Искаш точно определено приложение да почнеш да правиш или искаш по принцип да почнеш да се занимаваш с контролери, за да можеш да навлезнеш в тая област и после да решиш сам точно какво ще ти трябва за в бъдеще. В зависимост от отговора на тоя въпрос подхода ще е доста различен.

А PID-то вътре в чипа какво прави, докато ти прекарваш обратната връзка през външен PID контрол луп?

Каквото прави всеки PID - изчислява заданието на PWM компаратора на външния чип. В случая (токов режим) - не съвсем пряко, но ефекта в крайна сметка е същия.

Чипа (поне конкретния) в себе си PID няма. PID-а де-факто е обратната му връзка, която и без друго е извън него. Просто вместо аналогова такава му насаджам цифрова.

Усещаш ли как си противоречиш в две съседни изречения - уж вътрешния pid изчислявал pwm-ма, а пък после нямало вътрешен pid .
To тогава след като няма вътрешен pid излиза, че тоя специализиран чип дето го ползваш играе ролята просто на драйвер за силовата част и така нещата придовиват вече съвсем различен смисъл. Ама да ми обяснявате тук как прекъсвате обратната връзка на някакъв регулатор, слагате външен pid контролер и вътрешния pid на регулатора щял да продължи да си смята pwm-а само може да предизвика лека усмивка . Единствения смисъл, дето аз намирам в прекъсването на обратната връзка и слагането на процесор с ацп и цап там е да се прави някаква филтрация на сигнала, ама не виждам това с какво превъзхожда аналоговите филтри, освен че могат да се променят много лесно параметрите на филтъра. Ама пък ако става въпрос за конкретно приложение не виждам какъв е смисъла от това. Виж да се променя заданието на регулатора с допълнителен процесор, който да осигурява потребителски интерфейс и/или свързаност към някъде си вече е съвсем друго нещо и има някаква идея в начинанието. Докато в другия случай да се смени един специализиран контрол луп с друг такъв и да останат и двата на платката нещо не мога да видя смисъл в цялата галимация . Както и да е - откъсваме се вече доста от основната тема .