e, и размера е важен

то и микроните не падат от небето. трябва да си извървиш пътя десети, стотни, микрони.
и на всяка стъпка меренето става все по-скъпо и трудно. ама много скъпо имам предвид. трябва си и малко научно подковаване.

Е, въобще не става въпрос за производство на машинни елементи, въртящи се с високи обороти, топлинни разширения, допуски, якост и т.н. Даже не се въртят с никакви обороти- въртят се на ръка - разни врътки , ръчколяци, малко похлопване не е фатално. Примерно - една тръба 1/2 да се пристърже така че да не прилича на яйце - колкото-толкова , После да се набият в двата края две бронзови втулки ( масовка от супермаркета ) колкото да не изпаднат сами, в тях ос неръждавейка с ръкохватка , да ходи на ръка в разни позиции . По изключение - някой соленоид да я щракне примерно от позиция 2 обратно в позиция 1. За целта мисля един струг и фреза работещи с отклонение макс до 0.4 - 0.5 мм ще ми свършат работа, ама де да знам.
Мислил съм и за работа с по-меки ( полимерни ) материали на по-слабо китайче (примерно иглидур, дрилин) . И там е голяма скръб -свързах се с една фирма-представител на немския производител - не искат да ми продават материали за тестове, ами да си ходим на кафенце и сладки приказки. А и в момента няма никакъв струг за тестове, така че ги зарязах тея материали ( в смисъл - спрях да им гледам картинките ), щото да ги зарежеш, първо трябва да си ги пипнал. А бе с две думи - за сега давам свободно на всички и ги оставям да са 'големи' . Като взема струга,ще си внеса и проби от УК клона за 'по близко'

Десети не вършат работа на никого, освен ако не дялка сувенири от дърво. С десети дори лагер не можеш да монтираш като хората.
Стотни трябват, стотни...

То резбане може да докараш с десети читава, и в крайна сметка да направиш детайл с допуск десети ти трябва машина с точност стотни. Няма как да гониш 0.1 точност ако дамата машина има сходно отклонение.

това беше гаден изпит (голяма касапница). не помня дали не беше и два семестъра.
най-общо - дебела тухличка на тема допуски и сглобки. задължително четиво.

Баси борверга!

Преди време ми беше попаднало едно книжле от 19 век по темата - как сам да си направиш пещ в която да разтопиш руда, после да си излееш примитивни инструменти с които пък да направиш по читави и така май до металорежещи машини ... ама пусто не я запазих и сега дори немога да се сетя как се казваше.

Ами то като опрем до сглобки изобщо не е само въпрос на допуски, има и нещо наречено грапавост, та не е и една, а грапавостта зависи от режима на рязане и типът обработка. бая материал си е, затова си имаше едни хубави справочници на времето, ама май вече не се намират, нямам представа модерните CАМ-ве грижат ли се за тези неща.

п.с. това не го пиша за Дедо, той преполагам го знае доста по-добре от мен, изглежда да го е студенствал професионално, мен ми беше само между другото, ама пак май два семестъра си беше.

Добрият пират знае руски език

http://www.servotechnica.spb.ru/library/BOOKS/Anurev

Аз с руския проблем нямам никакъв, е верно забравил съм да пиша, сигурно и спреженията ще са ми малко като на циганин щото никога не съм ги знаел падежите, просто от практика ги бях научил/не че на Български ги знам / но си го чета като Български. Аз говорех че на хартия не съм ги виждал скоро, преди години бях видял .. не мога да се сетя къде, май преди славйков паркчето където продават разни стари книги, ама бързах за някъде, реших да мина на връщане и така и не минах, такава книжка е добре да е на хартия под ръка, мразя pdf-и. Имаше и Български варианти, вече дори имената не помня, нещо ми се върти Гатев, Събев ... ама мога ли да ги помня след 20 години, аз имената на гаджетата си не можех да запомня навремето по 2-3 месеца ...

Е, на книга който си ги е купил навремето. Не вярвам някой да си продаде такъв вид справочници пък ако ще и рядко да ги ползва. Ако са наследствени друг разговор. И наистина книгата си е нещо различно, не може компютъра да замени удоволствието от работата с нея.

Впрочем как е сега положението с тези допуски и сглобки, също и въобще с чертането? Нали вече сме европейци /уж/, предполагам че и стандартите са други. Отдавна не съм навестявал книжарницата на МЕИ-то да видя какво е положението.

Впрочем преди 7-8 години трябваше да водя курс за разряд на работници, реших вътре да има и малко чертане да могат да разчитат чертежите. И отивам в МЕИ-то да видя какви са новостите, хванах учебника по чертане, пълна трагедия! Те явно обединили двете катедри /Чертане и Дескриптивна геометрия/, явно "Дескриптивна геометрия" като по-наукоподобни взели властта и наблъскали в учебника собствените си науки, за чертането съвсем малко останало. Пълни глупости. Навремето "Дескриптивна геометрия" ми беше много интересна, 3D но без компютър. Днешно време всичко това го прави компютъра, излишно освен за софтуеристи според мен. Така че взех един учебник за техникумите и си свърших работата,там чертането в добрият стар стил.

Ами зависи за какво говориш, сглобките са си сглобки, означения на грапавости, допуски и там няма някакви разлики съществени. Модерните кадове са хубаво нещо, ама то като с рисуването, програмата и сама да рисува ти като нямаш въображение и синьо небе не можеш да нарисуваш, същото е и с кадовете. Това че знаеш как да работиш със када не те прави конструктор, в най-добрия случай чертожник, ама и такъв не ставаш щото има някои елементарни правила и ела да видиш какви файлове се бълват. Един файл и всичко в него, а че имаш заварени сборки, заболтени, запресовани няма значение, всичко в едно голямо асембли и който ще го произвежда да му мисли. Това е много разпространено при китайците, ама не само при тях го виждам. За номерации няма да говорим, то за да следваш някава конвенция трябва да имаш идея до къде ще стигнеш с асмеблита и субасемблита, но обикновено 3-4 нива стигат за всичко, ако имаш повече значи нещо в структурирането не е съвсем наред. А най ме кефи като видя асембли с имена vrata, vinkel monitor, и др.подобни и няма номер няма нищо. И научи китаеца да изговаря врата или пък американеца. Та нещата не са много розови, направо са леко трагични. Та какво да говорим за стандарти, те не могат да си организират чертежите логично, ама то за да го направиш трябва хем да имаш идея как ще го произвеждаш, хем как ще го асмеблираш а напоследък конструкторите все художници се оказват. Миналата година пусках обява и им давах една елементарна задача, при това с доста указания които да подскажат как би следвало да се реши, т.е. насока някаква, пълна трагедия.
Та така, DIN стандартите не e много далеч от ЕСКД-то, а пък ISO до голяма степен прилича на DIN, и ANSI не е толкова по различно, ако изключим обърнати изгледи, някои специфики при отразяване на допуски и грапавости .. А между другото много от нашето ЕСКД си е все още в сила, ако погледнеш страницата на БИС ще видиш много действащи стандарти.
п.с. гледах сега ама са на външния диск явно та не ми се рови, да видиш как в едно асембли са набутали сборка, която на първото си ниво е заварена сборка от шийт метал детайли, на второ ниво имаш пресови и заварени крепежи, на трето влиза вече в заболтено субасембли и има още две нива отгоре, ама всичко са го набутали в корена на главното асембли. Да не говорим че имаш сгъвки с радиус 0.

Вътре в солида или инвентора чертаеш на 2д, детайла ,оразмеряваш. След това има бутони/процеси които наподобяват реалните процеси за производство - екструдиране, фрезоване, пробиване, огъване, заваряване. След като направиш всички детайли , ги събираш в сглобка. Може да пуснеш сглобката на механични симулации да видиш къде се натоварва, къде детайлите се удрят един в друг и т.н. Има и бутон за изчисляване на допуските ( предполагам по някакви въведени таблици в програмата ) . Можеш да ползваш части-конфекция от производители по смесица от стандарти - ISO, DIN, ГОСТ .
Накрая от програмата можеш да пуснеш чертежи на всеки детайл с класически вид за машин-шопа дето ще се работят, както и разбивка на материалите. На всеки етап можеш да променяш нещо, без да се налага да пречертаваш всичко, промените настъпват автоматично на всички нива.
Трудно обаче можеш да провериш доколко работи всичко в тоя тип съвременно проектиране и машиностроене , при положение че никой вече не машино-строи , всички произвеждат само коли , вече се падат по нанайсе броя на глава от населението и пак продължават. Пресен пример - 'дилемите' в другата тема с матрицата - какво като можеш да я проектираш за 2 часа, като след това няма кой да я произведе на достъпна цена.



Много добре си схванал дилемите пред които ни изправят всеки ден.

Що бе - мъчим се да правим машини. Е вярно че се мъчим, ама някой път ни се получава. Само че с този тип инженеринг, за който говориш точно мъчене става. Щото инженерите са виждали машини само по телевизията и се получават моменти "На компютъра всичко си беше супер, тука що не работи?"

Ами какъв инженер може да е ако не е виждал машина. За мен този който проектира не само трябва да е виждал, ами да е разглобил и сглобил няколко, като мин една след това е работела, а той е запазил всичките си крайници и окончанията им. Също така за мен е задължително който проектира, той да сглоби първите образци, защото поговорката на чужд гръб и 100 тояги са малко е в пълна сила в механичният дизайн, а ако говорим за нещо серийно аз бих го сложил на всяка стъпка то асемблажа, да сглоби по 10-20 единици и да видим дали няма да му хрумнат някакви подобрения и оптимизации.
Според мен също така който проектира изделието/частта трябва да проектира и цялата нужна екипировка за нейното производство. Тук не говорим за фикстури за струг или фреза, това е технологично, но говоря за всичко нужно да сглобиш тоя чарк. Ненавиждам конструктори които конструират нещо без ни най-малка идея как то ще се сглоби и какво това ще коства, някак си само мисълта за това ме вбесява, дори се сещам за един който на момента бих разчленил собственоръчно със зъби и нокти