както бях писал преди време мой колеги правят такива машинки цената е 4600 за формат A3 или А4. Машините са изработени от дуралуминии 20мм дебел, алуминия е с гарантирано качество а не като на китайските, за които не се знае каква смес между боклуци е. Вярно лагерите СВДто пак са китайски но са подбрани. Шпинделът е KRESS 800W. Машините тежат по над 50кг. Както също бях писал ебей е едно голямо прецакване и фактурите и стоките са еднакво истински

Не е китайска измислица. Има и фирмени гайки които са направени по тоя начин. Най-общо - едните се водят с вътрешна рециркулация на съчмите, другите са с външна. Вътрешната, като са твоите, пак има вариации, но един от видовете е с пластмасови водачи на съчмите.

Реденето на съчмите не е някаква философия. Ако схванеш кое как и защо е направено, гайка с 3 рециркулиращи кръга, на по оборот и половина, ако правилно си спомням, се реди за 15 минути заедно с почистването на всички чаркове, включително и на съчните. Изпробвано в редакцията...

Казах че пласмасата е шприцована вътре,не е пласмасов водач. Сглобено е и пласмасата е шприцована. Съчмите са изплюти защото една пласмаса като капачка от едната страна се е скъсала. Тя е държала съчмите вътре. До колкото схващам при този вариант съчмите не се движат като се върти оста. Просто си стоят по местата. Поне така изглежда.

не може да не се движат, боклук ми е блокирал съчмите, спрат ли да се движат спира и винта да се върти, с по голяма сила започва някакво стържене, но определено не е движи като хората

относно резонансите - моята не е чугунена, желязо е, но е доста тежка, резонансите ги усещам само при твърди материали и значително намалят при по-високи обороти, над 30 000 оборота вече не се усещат, резонанса на конструкцията обикновено е ниска честота , за това при такива леки конструкции винаги препоръчвам колкото може по-високи обороти


при много калпави шпиндели освен резонанс на конструкцията се получава и резонанс на ротора

Предполагам, че конструкцията подвежда визуално. Ако е това което съм срещал, пластмасовият детайл се вади навътре, при свален винт. Явява се път по който сачмите прескачат движещите се такива по винта, за да се върнат в началото.
Ако сачмите не движат когато се движи винта, се губи смисълът от тях. Цялата система винт - гайка вече не работи като лагер.

не видях път за връщане на съчмите,но може и да бъркам. Все едно като на нормална съчменовинтова двойка да и щприцоваш вътре епоксидна смола. Изглежда ми да е работило като обикновенна гайка. А пласмасата беше поддала и излязла навън. В средата на двойката има отверстие през което е шприцована пласмасата.

Най-вероятно резонанс идва от стъпковите мотори. За да го няма трябва да се работи в микростеп поне 1/8 и повече

имах някъде една подобна гайка, но това отстрани което изглежда като шприцована пластмаса при мен беше кухина през която се връщаха съчмите, мисля бяха 2 или 3 кръга по 1 оборот всеки, съответно 2 или 3 капачета, които падат навътре като се разглоби

изглеждаше нещо такова

Не, бе... Всякакви мнения са ми важни. Просто ме хвърли в размисъл с водното охлаждане на режещия инструмент.

Нещо започна да не ми харесва тази китайщина. Едно, че не може да се види на живо, а после не ясно как ще е с доставката на резервни части.

Не съм врял и кипял в сферата на CNC, та да питам:
1. Как се закрепва обработвания материал. Да речем пластмасова кутия на която трябва да се фрезова отвор. Или пък лицев панел за гравиране на надписи.
2. Машината има някаква нулева точка. Как се определя местоположението на да я наречем реперната точка на обработвания материал спрямо нулевата точка на машината.

Нулевата точка на машината се променя (би трябвало де) - просто я закарваш където искаш и нулираш координатите. Точно както го правиш в Алтиума .
А детайла се закрепя като се ползват слотовете на масата - можеш да сложиш болтове в тях и после с планки или нещо друго да закрепиш детайла. Виж на четвъртата ос дупките в основата как са над каналите на масата, само дето не са сложили болтовете за да видиш точно как става. Даже на последната снимка са ти показали болтовете и планките.

Добре, де, докарвам шпиндела с фрезера над края на кутията и настойвам визуално? Много примитивно и грубо ми се вижда откъм точност.

За слотовете е ясно, но е бавно. Мисех си за менгеме с ексцентриково затягане, ама то пластмаса - малко пренатягане и кутията е отишла.

закрепване на детайла:
1. най-добре е маса с вакуум такива са рутерите за реклама - на масата има отвори слага се листа пластмаса отгоре и се засмуква. Това за листов материал.
Но ако фрезоваш платка нищо не пречи да си сложиш картонче (поне 2мм дебело) отгоре текстолита и да залепиш с лепенка отвсякъде - това е за аматьорски и за единични бройки.
2. За кутия е сложно - има менгемета, но много често се прави държач според кутията в който тя да ляга, а този държач се закрепва към масата, която не винаги е на канали - по-добрият вариант е с отвори с резби през разстояние, но това е по-скъпо.
Когато пробиваш отвор в кутия много често под натиска на инструмента, пластмасата се огъва затова специално изработения държач трябва по подходящ начин да "подпре" отвсякъде, където е необходимо. Държачът се изработва най-често от пластмаса или дърво.

Относно нулата, когато си правиш програмата за детайла обикновено той се вписва в правоъгълник толкова голям колкото е детайла. Нулата е един от ългите или средата на този правоъгълник спрямо нея е написана програмата.
После слагаш детайла някъде на масата и закарваш ръчно инструмента там където ти е нулата на детайла (спрямо която е написана програмата) виждаш какви координати изписва машината и ги вкарваш в полето origin.

да позиционирането е точно така дори и да изглежда примитивно друго няма как да е
Затова се прави държач, който се закрепва винаги на точно определено място и някъде си записвате къде е нулата за този детайл за да не правите настройка на машината всеки път преди работа и да се губи време.
Затова е по-добре масата да с отвори с резби, а не с канали но това е скъпо и затова големите машини са с канали.
А за намирането на нулата на инструмента и ръба на кутията си има специални инструменти опипвачи. Въпреки, че за рутери не съм видял някой да ги използва, но при големите машини за метал винаги.

Номера с дообработка на готов детайл (рязане на дупки в готова кутия) е малко по-сложничко - там трябва освен x-y-z нулиране, и самия детайл да е много точно ориентиран в координатната система на машината. Понеже съм гледал отвреме на време как колегата настройва машината - обикновенно заготовката му е малко по-голяма от това което ще излезе накрая, настройва си грубо х-у а z го настройва с едно много тънко целофанче - пуска по z на най-малката стъпка докато фрезера натисне целофана и той спре да мърда. Другия начин е на слух - върши работа по всички оси - с пуснат шпиндел се подава по малко докато инструмента се чуе че опира в детайла.

Това с нулата на машината е малко по-сложен въпрос.
Има понятие "машинна нула". Обикновено е в някой край на всяка от осите.
Има и "работна нула". Тя е някакъв текущ офсет на всяка от осите спрямо машинната нула. Може да бъде променяна в зависимост от задачите.

От друга страна, при евтините машинки отговорът на въпроса "къде е машинната нула" е почти философски. Софтуерите за управление на CNC които съм виждал имат опция да позиционират всички оси на машината на машинната нула. При детекцията и, индикация за достигане на позиция се използва сработването на превключвател, поставен на съответното място. Въпросните превключватели са някаква ширпотреба, без гарантирани параметри. Съответно, машинната нула е със същите параметри. Оптроните също не са решение на проблема, тъй като и там няма гарантирани параметри на позиционирането. Същата е драмата и с всякакви безконтактни датчици - оптични, индуктивни и капацитивни. Ако има такива които са подходящи, все още не са ми попадали в полезрението.
Предлагат се превключватели с гарантирани параметри, но и цената и е прилично гарантирана.
Друго решение са енкодерите с абсолютна позиция, но имат своите ограничения при използване. Ценово също са неприятни. Искат и бекъп захранване за да помнят текущата позиция при отпадане на захранването.
Не знам как седи въпросът с измервателните линии. Ширпотребата няма репер за абсолютна нула. Митутойо се пъчат с някакви линийки с абсолютно позициониране, но не съм задълбавал. Отделно, че като отида на касата на митьо, все ме заболява главата...

Измерването на позицията на детайла не е кой знае каква философия. В общият случай се прави с edge finder. Има механични и електронни. Последните са със жичка или без такава. Пак зависи от бюджета... Има и такива отчитащи наличие на верига, но са приложими само за проводящи материали.
механичен - http://www.youtube.com/watch?v=f0od-cp_9dg
с ток - http://www.youtube.com/watch?v=WLEZF9ANLA0
с ток - http://www.youtube.com/watch?v=QKMYWTLo6NA
веригпроверители - http://www.youtube.com/watch?v=do2kBZn5dpM
Евтина алтернатива е използването на подложка с известни размери и отчитане за наличие на верига.
нещо подобно - http://www.youtube.com/watch?v=4TnY9vXnjYo

Закрепването на детайла зависи от особеностите му. Може да бъде с менгеме, стеги, залепване с някакво "тиксо", едностранно или двустранно залепващо, изработване на специализирани крепежи и т.н. За серийно производство обикновено се използва последният вариант. Поне според мен е най-удачен.