И моето мнение е същото и не само за децата. В емпиричното ми обяснение се съдържат поне две неща:
1. Едно време бяхме бедни /МНОГО бедни/. Като пример аз играчки въобще не съм имал, единствено едни дървени ски /не истински/ защото на един приятел баща му беше дърводелец и направи за двама ни. Две дъски с кожена каишка. Аз много и не ги ползвах, една тенекия под задника и с писъци надолу по заледеният баир. Играехме си с това което си направехме сами. И то впрочем беше повод за гордост пред другите и възхищението им ако е нещо оригинално което те не могат.
2. Същото и за наличните стоки в магазините, бързовар за варене на компотите например се правеше от две изолирани една от друга пластини потопени във варела, мощността се регулираше с разстоянието между тях. Асмалък за лозето в дворчето /всеки двор дори в градчетата беше домашна градина за самозадоволяването/ с тръби откраднати или взети евтино от предприятието и приятел заварчик, универсалното разплащане с домашната ракия. Естествено домашните компоти, лютеница, мармалади, сладка, вино, ракия. И това в градовете, за селата ясно. Максимум ремонти със собствените усилия или от познати, сервизите хем с вирнат нос хем само отбиват номера, чакат да им пуснеш нещо.
Накратко ръцете и главата работеха непрекъснато ако искаш да си поне малко по-добре. И трето, тогава непрекъснато се пропагандираше, "Направи си сам" като стил на живот и повод за гордост, що за мъж си ако не можеш да поправиш котлона или пералнята. Естествено децата попиваха такъв модел.
Сега е консуматорското общество, всичко евтино и по-лесно е просто да го купиш. Това естествено убива мотивацията. Според мен вина имат и компютрите и Интернет, те създават нагласата за пасивен живот, виртуален живот в който повече се гледа с илюзията че едва ли не е възможно да го имаш мечтаното, без "Пот, труд и кървави сълзи" /Чърчил/ необходими за реалното постижение. И наистина последно, огромната любов на българина към децата, задоволяват всичките им желания, свикват на лесен готов живот, не на труд за да получат. Накратко друг живот и свят.
Все пак има някаква надежда и аз я виждам във въвеждането на съревнователният елемент. Не напразно в англосаксонската система се отделя толкова много внимание на спорта и училищните/студентски спортни отбори. И то на колективните видове спорт, така ги учат на team working. И да се гордееш с общият успех, да го подкрепяш. Все качества които много липсват на българина който е невероятен индивидуалист. Завистлив при това.
Същото може и трябва в техническото обучение. И естествено засилено популяризиране, направо реклама. Не само в техническото обучение, реклама на всеки, дори малък успех на българска инженерна фирма. Това да стане път към материалният успех, "българската мечта". Защото в Капитал например непрекъснато чета за български студенти отишли в чужбина да учат мениджмънт, PR/HR и на стотина само 2-3 са за инженерна специалност. Ами докато ейчърите печелят колкото инженерите така ще е, децата няма да се интересуват от техниката и инженерните ВУЗ ще стоят празни. Въпрос на приоритети в ценностите.
|
).
Фабричните изделия са лишени от подобни досадности.