Привет,

С един авер се хванахме да правим сайт за графично програмиране на Ардуино и Разбери Пи. Все още сме в начален етап, но мисля че всяка обратна връзка може да ни бъде полезна за да направим това нещо използваемо.

За момента поддържаме, само Разбери Пи, Ардуино Уно, създаване на комуникационни канали, Уеб базирана контролна станция и няколко базови компонента за логически и целочислени операции.

https://www.youtube.com/watch?v=qvFWvlZxrE4

За следващите версии се планира да добавим някакви свестни туториали, възможност за интеграция с външни системи и експерименти с представянето на логиката ( за да може да моделираме по сложни системи )

Всякакви коментари и критики са добре дошли

Утрепали сте се от писане за веб гуи-то - евала. Ама ми убягва смисъла от цялото начинание - целите да решите някакъв конкретен проблем ли?

Мерси за първата критика ... като се замисля все още не сме на етап в който трудно може да се види как това нещо би било полезно. Оригиналната идея е да направим програмен генератор с който да може бързо да се правят прототипи на вградени системи. Да сложим драйвери за различни устройства (дисплеи, мотори, енкодери ....) и възможност да се командват през компютър (през Уеб интерфейса или програмно през други програми). Но още имаме доста работа докато го докараме до там.

Нещо като mbed ли гоните?

Не мога да кажа че съм разглеждал mbed така че не знам до колко се доближаваме до тяхната идея (макар че след малко ще разгледам за какво става дума ). Оригиналната идея е да се направи метод за абстрактно описание на системи и после да се генерира като код. Така при смяна на платформата или езика, ще е необходимо само да се заменят шаблоните и отново ще може да се генерира цялата система.

Офтопик:
Визуалното програмиране е, ако не кофти, то поне много ограничена идея

Информация, представена в графичен вид е трудна, както за ръчна, така и машинна обработка. Текстовият формат е доказано по-практичен. Често давам примера с хардуера, който навремето се е описвал графично чрез схеми. Това изглежда нагледно и разбираемо, но само ако имаш 4-5 елемента. В момента в който станат 4-5 хиляди или милиарда вече не е схема а безполезна драсканица. Истинската революция в хардуера (проектирането на процове с милиарди транзистори) стана възможно единствено благодарение на факта, че схемите бяха заменени с текст и езици за описание (HDL).

Да съгласен съм че визуалното програмиране е доста ограничено. Но пък и идеята тук е да спомогне за бързото навръзване на стандартизирани компоненти, така че да може човек да си изпробва концепцията. При по-сложни или нестандартни неща би било по лесно просто да си напише програмата или компонента. Нашата цел е да намерим баланс между описването на най-често срещаните случаи и опростяване (а до колко ще успеем мога основно да гадая ).

това с квадратчетата и връзките между тях от началото на филмчето вие ли сте го правили?

Самите графики и връзките между тях са правени със следната библиотека: http://resources.jointjs.com/demos/logic . Ние го надградихме за да направим редактора и също системата за описване на елементите и възможните интеракции между тях.

Вярно е, че графично в един момент се оплитат нещата, но от друга страна съм виждал впечатляващи неща за PLC-та начертани с Ladder Logic. За започване от някой, който го е страх да пише код ми се вижда добро.

Точно това си го мислех. Общо визуалният интерфейс е добър да се снижи "началният праг на влизане". Никога няма да има мощта на командният ред /и съответните файлове с него/ които ти дава максималният контрол върху мощта на софтуера и компютъра. Но пък изучаването на стотиците команди и хилядите им аргументи иска много усилия и мнозина ще се откажат да го правят. На мнозина за задачи с ниски изисквания ще им върши работа визуалният интерфейс пък който иска повече да изучава командите и аргументите им.

ти си даскала, трябва да имаш наблюдения как им 'влиза' първоначално на децата.
моето мнение, че началната възраст се качва, прага е много висок и трудно се задържа интерес.
почти не съм виждал желание да се разглоби пералнята на мама, за да се види какво има вътре (за по-сложните уреди е безмислено)

Не се хващайте за визуалното в заглавието на темата. Освен редактора на връзки между блокчета, момчетата имат наченки на HIL(Hardware In the Loop).
Моя съвет, ако приемате и съвети освен "коментари и критика" е, направете начин да командвате стойностите по портовете на блокчетата не само ръчно с писане на параметри по разни кутийки през юзър интерфейса на браузър. Ами ги направете да се командват и чрез някой скриптов език. Така ще дадете възможност сТимулацията да бъде по-динамична. И да се доближи до имитиране на взаимодействие на прототипа с реална система. Или да се използва за debug с възпроизвеждане на по-сложни динамични стимули.
А моята критика е: не заблуждавайте че с това ще правите лесно и бързо proof of concept. Или че ще имате стандартизирани блокчета.
Стандарт не се прави точно така. Това вашето е просто някакъв вид енкапсулация.
И по въпроса за лесното. Лесно и бързо ще се правят само нещата, които и вие вече сте направили т.е. "поддържате". И се съмнявам че това ще бъде лесно и ще минава без постоянно участие от ваша страна.
Но за всички други задачи, които няма как да ви хрумнат сега, бързината с която феновете на вашата среда ще се движат, ще е не по-висока от скоростта с която вие ще въвеждате поддръжка за техните идеи.
Така че ще преместите тясното място между въображение и реалност на друго място, но такова тясно място пак ще има.

И моето мнение е същото и не само за децата. В емпиричното ми обяснение се съдържат поне две неща:

1. Едно време бяхме бедни /МНОГО бедни/. Като пример аз играчки въобще не съм имал, единствено едни дървени ски /не истински/ защото на един приятел баща му беше дърводелец и направи за двама ни. Две дъски с кожена каишка. Аз много и не ги ползвах, една тенекия под задника и с писъци надолу по заледеният баир. Играехме си с това което си направехме сами. И то впрочем беше повод за гордост пред другите и възхищението им ако е нещо оригинално което те не могат.

2. Същото и за наличните стоки в магазините, бързовар за варене на компотите например се правеше от две изолирани една от друга пластини потопени във варела, мощността се регулираше с разстоянието между тях. Асмалък за лозето в дворчето /всеки двор дори в градчетата беше домашна градина за самозадоволяването/ с тръби откраднати или взети евтино от предприятието и приятел заварчик, универсалното разплащане с домашната ракия. Естествено домашните компоти, лютеница, мармалади, сладка, вино, ракия. И това в градовете, за селата ясно. Максимум ремонти със собствените усилия или от познати, сервизите хем с вирнат нос хем само отбиват номера, чакат да им пуснеш нещо.

Накратко ръцете и главата работеха непрекъснато ако искаш да си поне малко по-добре. И трето, тогава непрекъснато се пропагандираше, "Направи си сам" като стил на живот и повод за гордост, що за мъж си ако не можеш да поправиш котлона или пералнята. Естествено децата попиваха такъв модел.

Сега е консуматорското общество, всичко евтино и по-лесно е просто да го купиш. Това естествено убива мотивацията. Според мен вина имат и компютрите и Интернет, те създават нагласата за пасивен живот, виртуален живот в който повече се гледа с илюзията че едва ли не е възможно да го имаш мечтаното, без "Пот, труд и кървави сълзи" /Чърчил/ необходими за реалното постижение. И наистина последно, огромната любов на българина към децата, задоволяват всичките им желания, свикват на лесен готов живот, не на труд за да получат. Накратко друг живот и свят.

Все пак има някаква надежда и аз я виждам във въвеждането на съревнователният елемент. Не напразно в англосаксонската система се отделя толкова много внимание на спорта и училищните/студентски спортни отбори. И то на колективните видове спорт, така ги учат на team working. И да се гордееш с общият успех, да го подкрепяш. Все качества които много липсват на българина който е невероятен индивидуалист. Завистлив при това.

Същото може и трябва в техническото обучение. И естествено засилено популяризиране, направо реклама. Не само в техническото обучение, реклама на всеки, дори малък успех на българска инженерна фирма. Това да стане път към материалният успех, "българската мечта". Защото в Капитал например непрекъснато чета за български студенти отишли в чужбина да учат мениджмънт, PR/HR и на стотина само 2-3 са за инженерна специалност. Ами докато ейчърите печелят колкото инженерите така ще е, децата няма да се интересуват от техниката и инженерните ВУЗ ще стоят празни. Въпрос на приоритети в ценностите.

Зависи. Чувал съм и друго мнение, именно: "На другите прави, на себе си купи". На въпроса ми защо така, отговорът беше това което всички в тоя форум много добре знаем - самоделките почти винаги са недовършени, с липсващо това или онова. Фабричните изделия са лишени от подобни досадности.