Вече трета година използвам безпроблемно описаният по-долу казан за варене и изпичане на доматено пюре, лютеница и мармалад. Като чета писанията по форума виждам, че и други колеги се интересуват от проблематиката с домашните храни и реших, че моят опит може да бъде полезен и да окуражи някого.


Основните части на казана са следните.
1.Казан. Поръчах си го на фирма, която има опит в изработката им. Направен е от 1.5мм неръждаема стомана. Струваше ми 220 лв без ДДС. Размери : ф600, h300. Доволен съм от него, въпреки че в процеса на пускането на въртележата забелязах грапавини по дъното му. Предвид обаче на трудността на задачата все пак давам добра оценка на изпълнението. Преди да го поръчам опитах да купя подобен от фабриката в Силистра, но нямаха такъв и за нестандартно изделие ме отбиха веднага. Към казана само заварих планката за закрепване на двигателя.
2.Лагерен възел с колело. Ползван е готов от Перла 05. По сервизите могат още да се намерят за 20лв. Рамената на държачите са удължени със стандартен алуминиев профил. В тях се мушат скобите за закрепване към казана.
3.Вал. Вече съм забравил дали е тръба или плътен материал, но както го осещам сега по тежест – по скоро е тръба. Накрайникът обаче е плътен и разцепен, за да може свободно да влиза в него въртящата се бъркалка.
4.Бъркалка. Тука има няколко неща, които трябва да се спазват. Всичко по нея трябва да бъде с относително големи хлабини . Голямата опасност е да не задира в дъното на казана. Тя влиза свободно във вала и валът не я притиска към дъното. И диаметрално е свободна, като има към сантиметър разстояние между нея и вертикалната стена на казана. Досега не са се получили загаряния там, както и където и да било по дъното. Бъркалката съм я направил от готов правоъгълен неръждаем профил. Мисля, че сбърках с този подход, но не е голяма драма това. Проблемът е , че след като се изреже едната стена на профила, двете прилежащи стени хлътват една към друга – събират се. Чистищите дъното елементи са букови. Първоначално ги бях оставил цели трупчета, но задираха в дъното в малките неравности, където ги има тук-таме. След като ги „подострих“ проблемът изчезна. Тези елементи също се движат свободно в тръбата на бъркалката.
5.Мотор-редуктор. Използваният двигател е какъвто имах в чекмеджето:http://uk.rs-online.com/web/p/dc-geared-motors/0400321/
Мощността му е 125W, 81 об/мин, 8Nm. Установил съм, че подходящите обороти за работа на бъркалката са 18-20 об/мин. По-високите обороти позволяват по-силен огън. Двигателят е държелив, като се има предвид температурата при която работи. На стойката на огнището съм заварил ламарина от страна на двигателя, така че преки пламъци няма, но тъй или иначе работната температура му е голяма. След като днес се опарих на него, се присетих, че поне трябва да му прегледам редуктора, дали няма нужда от обслужване.

Ами това е. Трета година ползваме съоръжението, дъното не е загаряло и съществени проблеми не е имало.

Браво, добро начинание.

тони,
като гледам халето ще го напълним скоро?
имаме прасенце 1.0, сега лютеница 1.0. скоро ще се появи и чушкопек 1.0

процеса на приготвяне на лютеницата е по-скоро да се махне водата, отколкото да се сварят инградиентите. или поне заема в пъти повече време.
по тази причина практиката е варене в плоска тава на слаб огън с интензивно разбъркване.

в това дълбоко казанче, повърността за изпарение не е ли твърде малка относно обема?
колко кила суров материал за колко време достига готовност?

Дедо, вместо чушкопек приемаш ли сушилня за плодове и зеленчуци? Другият месец - като му дойде времето.

Като съм написал, че е възможен по-силен огън, нямам предвид, че манджата ври. Тука вренето е под форма на пльокане. Именно по-интензивното бъркане възпрепятствува пльокането. Иначе данните за днешното доматено пюре са следните - изпари се към 2/3 от началния обем вода. Крайният резултат е 22 буркана тип омния. Времето за изпарението беше 4 часа. Ако ти се смята по-нататък - действай.

В хардуера е истината!!

Чудесна машинария си сътворил.
Тва ако ползваш газов саджак вместо огън ще е по-добре, по лесно се регулира температурата и няма нужда от непрекъснато чоплене по огъня.

Така е... хеви метъл ягодо... Отдаваш ли го под наем ъоя казан? Казаните за ракия нр ме влекът но виж лютеницата може да ме трогне. Абе Димитър сигурно е отпуска, аз за БГ не знам ама за УС един такъе казан.... почвам да се замислям сериозно. Имаме едни хотица дето се грижат за дежата, гледам и на градинарство ги избива, видяхме неподозирани за над части от задния двор. Та ако им направя един такъв казан хем лютеница, а току виж и от съседите събера по някой долар за представление....

А това че неръждаемата стомана има много лошо топлоотдаване не е ли минус в конкретното начинание ?

ами не - по-скоро помага.
лютеница се вари на бавен огън, за да не загори. пък и по-лесно се чисти и поддържа.
може би емайлиран казан ще е същото, но ако можеш да си позволиш неръждавейка е по-добре.

аз консервативно си тормозя хемороидите, седейки пред 2 половинки гастронорм тави, сложени на 2 газови котлона. и неминуемо по това време бъкам с идеи, които 3 дена по-късно минават в архив, до следващия сезон.

най-авангардната идея ми е за тунелен изпарител за лютеница.
по принцип при лютеницата основния процес е не сваряването, аз махането на водата. или поне сваряването става много по-бързо от изпарението.
затова ми дойде идеята за една наклонена тръба, обдухвана по дължина с газови горелки. тръбата се върти, лютеницата тече, дори принудителен обдув може да се организира за повишаване на процеса.

по-скоро е много тънка според мен. Аз имам уникален казан, не е от стомана а някаква сплав. Правен е от същия материал с който правят котлите на ТЕЦ-те. Дебел е някъде 4-5 мм, но е сравнително лек и много здрав. Заради дебелината и топлопроводимостта се загрява целия много равномерно и достатъчно инертен така че ако някое дърво се разгори не тръгва локално да загаря. Или пък като утихне огъня за малко не изстива веднага. Не съм помислял да слагам каквато и да е автоматизация, то и няма нужда защото не загаря и се бърка много лесно тъй като повърхността не е калайдисана ами си е полирана. Единствено по края има леки неравности от заварки, които не знам как да оправя. Както казах материалът е много здрав и ме е страх че ако тръгна да го шлайфам посля няма да мога го полирам добре. Абе ще си го ползвам така, после ще го завещая на децата, само да им се прави лютеница това нещо спокойно ще издържи още 10 поколения

Браво за начинанието и изпълнението!
Ще се намеся с един съвет, с който се надявам да ви съкратя доста времето за варенето на лютеницата. Най-голямото количество вода, която трябва да се извари, е в доматите. Тази вода може да се отнеме още докато не са сложени на огъня. Достатъчно е да оставите сока за около час (докато смилате чушките) в хладно помещение (иначе на слънце ще вкиснат) за да може да се раздели водата от пулпата (месото). След това с едно маркуче просто източвате и сте в джаза.

В този случай няма да я свариш, трябва да има някакъв баланс, инчаче ще и изпаряваш водата преди да се е сварил домата ... иска си някакво време. А по въпроса за махането на водата, ако искаш да ускориш процеса ти трябва вакум, един похлупак и вакум помпа, така водата ще се изпари много по-бързо, остава и да се свари
п.с. коментара е към Дедо

Абе стига с тия вакуми и автоматики... всичко трябва да е натурално! То като не си поври и да се опуши все едно си я купуваш от магазина

Между другото тая година видях едно съоръжение дето живот и здраве и аз ще си го направя. Обикновено кръгло огнище от камък, обаче върши страхотна работа и за банкети и за барбекю, изобщо всякакви приставки. А пък приставката за пекане на пипер е просто уникална, нито се опушваш нито се гориш..

Вакуум се създава и от вентилатор. Има специални конструкции вентилатори за вакуум, но в случая и обикновен би свършил работа. В някой от следващите животи непременно ще пробвам как работи.
Относно използването на газ за горене - тука нямаме метан, пък и буклуците от рязането на дърветата и асмите какво да ги правя? Пред малините съм ги натрупал в момента и трябва да разчиствам.
За неръждавейката - много тръпнех в началото дали няма да се изметне нещо от прякото нагряване с огън. Работя с неръждаема стомана и то предимно 2мм и съм свидетел на измятане на детайли от заваряване. Затова и дадох поръчката на хора, които са правили подобни конструкции. Има си тънкости в заваряването, огъването, закръгленията... От гледна точка на топлопроводимостта медта е категорично по-добра, но тя пък си има други недостатъци - например не мога да си позволя да търкам непрекъснато дъното, защото калаят е мек и бързо ще се отнеме покритието. Въпрос на компромиси и на възможност за реализация.

Температурата сама по себе си не е причина да се измята неръждавейката. При заварк иимаш измятане пречинени от бързо загряване и охлаждане, при което се получава придърпване в момента на изстиване на материала. Това важи за абсолютно всички метали ако се прави заварка, при някои не с енаблюдава тъй като технологията на заварка не предполага загряване на големи части от детайла. Например най-сериозно е измятането при заварка с електроди, по-малко е при заварка с СО и най-малко е при заварка с аргон или лазерна заварка. Това е така защити енергията се концентрира в по-малка площ, съответно удължаването и свиването са пропорционални на площта, при аргон е съсредоточено непосредствено в зоната на шева. Измятането също така зависи от дебелината на материала и начина /не технологията/ на заварка. Някои форми на детайли са по-податливи на измятане от други. За да нямаш измятане трябва да избягваш да правиш дълги шевове, обикновенно ако имаш тънък листов материал и имаш на него дълъг шев, първо точковаш за да прикерепиш листите един към друг, и след това е най-удачно да правиш къси шевове редувайки цялата дължина. Това е и едно от предимствата на роботите за заварка, можеш да им зададеш последователност и това не намалява чуствително производителността. Други начини които с епредлагта е да заваряш в-у матрица, евентуално охлаждаема. Най-добре лазерна заварка, там концентрацията е почти и само в зоната на шева, но там има ралзични ограничения. Мисля бях пускал тук едно видео на лазерна заварка с робот, ето тук : https://youtu.be/D0xY-rBn2LA
Малко разводнихме лютеницата но ... та ако изключим горното, шанса да с еизметне казана е ако е от прекалено тънка ламарина и не се нагрява равномерно, иначе няма проблем.