Много работа е отметнал колегата. Единствения проблем е, че това са тестове отразяващи моментното състояние на мензиса на китайката.

Но иначе основния извод е верен - за домашна употреба е безмислено да се плаща рекламното време.

Прочетох цялата тема и не можах да открия как е осигурен константния разряден ток,без който всичките тези писания са меко казано безсмислени.Всъщност касае се за токов източник с захранващо напрежение под 1 в.Дали не съм го видял?

Константно разрядно съпротивление е, 22Ω + ШИМ през MOSFET на около 1kHz, за да се получи различен товар на различните видове баКтерии. За AA примерно е 90-91% ШИМа, което, комбинирано с тестовия цикъл (4.8s товар - 1.15s почивка - repeat) дава еквивалент на 30Ω за целия разряд.

Уред 2.0 ще е с константен ток (MOSFET, командван от ОУ с обратна връзка).

Е така де,ти като решиш токовия проблем,което е трудното в случая,после ти трябва едно реле за време и компаратор,а дали ползваш микроконтролер е въпрос на вкус!

И в твоя вариант как ще логваш данните и ще чертаеш кривата на разряд? С молив и будилник сигурно. Сега разбирам релето за време за какво е - ще замества будилника.

за какво ти е кривата;времето по тока ти дава амер/час,нали това търсиш в края на краищата?

Кое време по кой ток? Я покажи как го смяташ, че нещо не загрявам.

В кривата има повече информация. Сега видях, че anrief при последното представяне е показал само barplot-и.

Напрежението как се движи по време на разреждане е отделна информация ами.

Anrieff, като го направишш с управляемия генератор на ток почти никакъв напън няма да ти
коства и да направиш разреждане с постоянна мощност, която да консумираш (също е
реален сценарий). То и с леко качване на консумираната мощност с падане на напрежението
е реален сценарий, нали КПД-то на някакъв конвертор хранен от батерията навярно
пада. Обратното и то е мислимо - ако батерията храни примерно нещо по-приличащо
на резистор.

Е то ако е така и му се играе на човека, може да имитира с контролера различни по характер консуматори... От неща със сравнително постоянна ниска консумация до такива с висока импулсна, кратковременна (като фотоапарати със светкавици и т.н... )... Така ще може да се види кои бактерии за какво са подходящи...

То инфото е все още там, само трябва да идеш на таблицата с данните и да цъкнеш на дадена батерия, ще ти излезнат кривите, в отделна страничка. Barplot-а е за прегледност само.



Да, точно за това и аз си мислех. Вероятно ще има три режима - постоянен ток, постоянно съпротивление, и постоянна мощност. Нищо не коства да ги направя трите, виж за варианта с падащото КПД на конвертора вече ми се вижда прекалено прекалено много неизвестни има там

Ти ако го направиш постоянна мощност да консумира и си изимитирал ДЦ/ДЦ конвертора достатъчно за статистиката.

Мен обаче дертовете ми са в областта на високите токове... капацитета не ми е интересен.

Та от тая гледна точка, хубаво е, че записваш напрежението на празен ход, защото през него можеш да си сметнеш вътрешното съпротивление. Имаш ли такава съпоставка? То се мени с разряда де, ама интересно е колко е в началото на марковите и на китайчетата.

Ами да, то нали цикълът е X секунди разряд - Y секунди почивка - та аз меря напрежението в две точки, точно преди края на разряда, и точно преди края на почивката. Разликата между двете (което те интересува), обаче, не я логва никъде, само я печата периодично на LED–овете и гледа да не скочи над някаква граница. На око каквото съм видял от показанията - в началото вътрешното съпротивление е ниско, и расте с наближаване на смъртта, нищо учудващо.
В новата версия ще сложа да го логва и това, за да правим по-сериозни анализи

Чат-пат ми се е случвало уредът да прекрати разряда поради превишаване на Vdroop (лимитът беше волт и нещо май, трябва да погледна в кода) - примерно една 9V Duracell-ка, Toshiba AA, GodP AA презареждаеми, BP 9V. Както виждаш, няма много логика

Измерването на вътрешното съпротивление е важно от гледна точка на консуматори които гълтат много пиков ток. Например стария ми фотоапарат преди доста години дойде от САЩ с някакви Kodak батерийки подобни на тия които ти си тествал. Работи си с тях определеното време. После пробвах бая други видове и няма откинване, тръгне да вади обектива и светва за слаба батерия. Старичка технология беше и явно мотора на обектива му трябваше повечко ток докато завърти. И установих, че работи добре само със зайчето, тия червените варти и май панасоник еволта (тогава Икеа и Карфур нямаше ). Китайчетата тогавашните не ебаваха да откинат. Пробвах и купища NiMH батерии без успех, докато накрая не попаднах на NiCd елементи от бормашина. С тях си работеше до последно. Те загубиха капацитета си след няколко години, но до последно успяваха да го подкарат. Т.е. нямаха капацитет накрая, но все още имаха по-добро вътрешно съпротивление от 90% от NiMH елементи на пазара.

Та това е малко като с автомобилните акумулатори. Има с малък и голям капацитет всички ги правят. Ама на дизела например освен капацитет му трябва и пусков ток при отрицателни температури (т.е. ниско вътрешно съпротивление) и там вече си личи кой прави акумулатори наистина.

Затова вътрешното съпротивление е много важно и имам подозренията, че ако почнеш за него да водиш статистика, китайчетата там ще покажат по-лоши резултати. Поне така беше преди години де, сега може и да не е валидно.

да си мерил батерии за слухови апарати (т.нар. модел 13)?