Всъщност схемата не е съвсем за изхвърляне.
Поведението е несиметрично, зависи от положението на тримера P2.
В началото го сложих, за да центрирам нулата по средата на
управляващия потенциометър P1. После го забравих и сега като го
повъртях малко, излезе, че с него консумацията може да се нормализира.
Цената на това мероприятие, че геометричната нула не е по средата,
а изнесена малко встрани (може би 25%).
Тук нарисувах илюстрация на изследването.

Не е изключено да се окаже, че при толкова прости условия това е най-добро. За хората дето се чудят на единия лев ще поясня - на пазара това устройство се предлага като два броя един корпус срещу 3.20 лв (LD293).
Ако моята цена е например 1.60, тази разработка е вече спорна, да не кажа безсмислена.

Сега, това с единия лев е много относително понятие. Нещо като магазините за 1 лев - понякога наистина има хубави неща за без пари, но по-често - просто боклуци.
Струва ми се, че държиш всички транзистори да са еднакви, в което няма много смисъл - цените на PNP и NPN транзисторите са на практика еднакви и не са високи - например, в Комет има подходящи транзистори на цена 3 ст./ бр, това прави 15 ст. общо. Двата тримера са много по-скъпи, но това е по-малкият проблем. По-лошото е , че тези тримери трябва някой да ги върти - ето тук сметката за единия лев се обърква тотално.
Ако трябва да кажем защо не е подходящо това свързване на транзисторите Т3 и Т5 : така както са свързани, колекторният им ток зависи от входния ток , т.е. от резисторите R6 и R7 и от коефициента на усилване по ток на транзисторите , а това е параметърът с най-големи разсейки - съответно, тази графика, която си направил, ще е различна за всеки мост. Основно правило при конструирането с биполярни транзистори е да се направи схемата така, че да има минимална зависимост от коефициента на усилване по ток. Слагането на тримери също не е добър подход, особено за една толкова проста схема.

Ицо, абсолютно прав си. Работя по въпроса.
Несиметрията ляво-дясно произлиза от това, че единия канал
се управлява направо от входа, а другия - чрез транзисторен инвертор.
Ако можем да построим инвертор с линейна характеристика
едно към минус едно (тоест графика с наклон минус 45 градуса),
проблема ще е решен.
Несиметрията горе-долу има шанс да се оправи с PNP-NPN както казваш.
Това ми е задачата засега.
Тримерите всъщност не са част от схемата. P1 е само за проверка,
в работни условия на негово място ще е управляващо напрежение.
P2 е само за настройка - в крайна версия може и да го няма.

похвално за начинанието и идеята за учене
препоръчвам ти да разучиш как работи прост транзисторен усилвател, после ще ти дойдат много идеи
преди проектиране трябва да се знаят основните начини на свързване и работа на транзистора
примерно нещо като това:

Линеен инвертор се прави най-лесно с операционен усилвател - например LM358 (цена 20 ст. в Комет). Това е двоен ОУ, може да използваш един инвертиращ и един неинвертиращ усилвател за драйвиране на двете рамена на моста.

Ами то, както казах, има такива готови ОУ-та с едноамперов изход ама пусто забравих каква му беше "индикацията"...

Както беше споменато по-горе, има и готови мостове за 1 лев.
Идеята тук е по-скоро да научим "как се прави", не случайно темата беше в раздел "Академия".
Макар че си има и практична страна - този мост много лесно може да стане за 1 или за 10 ампера само със смяна на транзисторите, а тогава и икономическата обосновка ще е валидна. Аз лично бих предпочел да го направя дискретно по ред причини , въпреки повечето усилия.

Да докладвам какво направих.
Първо построих схема PNP-NPN срещулежащи двойки.
Кръстих я Вариант 2

тази схема показа добра симетрия ляво-дясно, но лоша линейност.
Има твърде дълъг мъртъв участък по средата.
Тоест мотора се върти само в двата края на потенциометъра P1,
с една дума има ключов характер, както предвиждаше Ицо.
После построих схема с общ емитер, вариант 3 ОЕ

Тази схема се оказа негодна, защото яде твърде много напрежение
от базисните преходи, пак предсказано от Ицо.
Поради същата причина тя проявява и силна несиметрия ляво-дясно.
За момента първия вариант (несиметричен) е най-добър, защото
(ще изплюя камъчето за да кажа, че) моторът трябва да кара кола напред и назад,
което никак не е в конфликт с несиметрията ляво-дясно.
Все пак принципното решение ме вълнува.
Идеята за двойка операционни усилватели ми изглежда читава,
но все още не съм я пробвал.

Направи си услугата да си сложиш LTspice за да можеш да си симулираш схемите.

Тия неща дето ги откриваш по трудния начин съм ги откривал и аз така като прохождах,
ама тогава нямаше симулатори.

Като гледам ще ти влезе в работа и няма да те прати накриво, най-вероятно ще ти ускори
процеса значително. Ще ти коства няколко часа да можеш да го ползваш свободно,
и може би още няколко да се научиш някак да му натъкмяваш модели на производители
които не са заложени вътре а се намират.

Пак, това не е пътят, по който аз съм минал но миу изглежда, че на времето това щеше
да ми спести време ако го бях имал.

Не замества мисленето но замества много от поялника. Нещо като да имаш калкулатор
или ексел ако ще правиш купища сметки е.

Правилно разсъждаваш, но обосновката на roncho за неупотребата на FET се събаря моментално. Става много по-лесно и по-ефективно от гледна точка на консумация, тък и не струва повече. 10 ампера мост с биполярни не е баш за начинаещи

Разбира се , че е така. Това , което написах беше по-скоро за илюстрация, че е хубаво да се изучи материята , за да знае човек какво прави.
И аз като tgi бих посъветвал roncho да разучи някой от симулаторите.
А конкретно за схемата - добре е да знаем какви са целите, които трябва да се постигнат, за да може и съветите да са по-конкретни.