Привет

Имам устройство състоящо се от няколко DSP платки и едно захранване. Разположено е в шкаф със силова електроника. При превключване на контактори и вентили се смущават контролерите. Всички са на обща маса към металните части на шкафа и оттам идва проблема. Платките на управлението трябва да са с точка за заземяване защото при ESD разряд (например от тестов пистолет) върху дисплея системата не трябва да се сбърква. От друга страна се създават токови кръгове на захранването през металните плочи на шкафа и т.н.

Знае ли някой за нещо като система от правила при изработка на хардуера, за да е устойчив на ESD и смущения

снубер ... Ако комутират променливо напрежение релетата ги заменяш със SSR. Проблем ти създават всички видове индуктивности които се превключват. Снубера по принцип помага, ама трябва да се пробва.

Снубера по принцип е добре за релетата и помага да се намалят смущенията. Само че има и един вентил за охлаждаща течност който е с малък сихромотор (както при програматорите в пералните). Тоя мотор като му сложиш снубер, почва да смущава при включване, защото първоначалния му ток се увеличва 150 пъти особено когато е в най-тежката позиция механично за вентила.

но въпроса е как да стане системата устойчива на смущения?

Има 2 точки на свързване към масата една на захранването една на DSP платката. Тая на платката прави устойчива системата към ESD разряд. От друга страна вкарва смущения и пали сигналите на силовите модули от време на време. Според мен трябва да има само една точка на заземяване.

Но дали да е в захранването или в контролера?

Нещо като звезден център, но дали има някакви правила събрани някъде как да се прави такъв дизайн. Например в платката аналоговите и цифровите сигнали имат само една маса на свързване и тя е до DSPтата въпреки че има и ARMове и няколко CPLDта по платките.

Та как да се направи хардуера с много платки свързани с лентови кабели и едно захранване устойчив?

къде и как трябва да минава масата през какви точки и т. н. Може ли да има затворени кръгове?

Конкретно къде какво да вържеш едва ли можеш да очакваш някой да те посъветва успешно.

Това, което ти трябва, е да разбереш къде какви тоци текат, които причиняват
проблема, и да ги накараш да текат другаде - където падовете заради тях няма
да са проблем. Инак казано, "следвай тока" .

А какви са процесорите?

DSPтата са на TI - 2811 АРМовете са 9, на 3,3 волта са, но едва ли има значение, защото масата се влияе от смущенията, понеже е обща. Та пътя на тока за захранване на платките минава частично не откъдето трябва това го хванах, но ми беше интересно има ли някой опит с такива проблеми. Отделно импулсното няма кондензатор между вторичната страната и входната 220, та вкарваше допълнителен проблем с шум на тактовата си честота от 50 кХц от паразитния капацитет на трансформатора в импулсното. А и Y-кондензаторите на филтъра 220В правят допълнителен кръг и те са вързани на ламарините на шкафа. Въобще всичко е вързано на ламарината.

Та се питам това дали е нормално, след като създава явни проблеми?

И дали няма все пак някакви правила как да се свържат масите от захранвания, платки и други прибори със земя в един шкаф?

То и захранването 220 идва през трансформатор от 690Волта и едостранно също е към ламарината на шкафа, а там са свързани и релета и вентили, нищо чудно, че се сбъркват процесорите.

Шкафа е мотор инвертор

В лентовите кабели сигналите са разделени с маса помежду си, което създава капацитети към масата при пренасянето им, а масата се затваря в кръгове между отделните платки, защото е свързана в двата края. Дали не трябва да е само в единия край към едната платка?

Божа работа. Нищо чудно причините за смущенията да са повече от една. Но понеже в момента си набедил ламарините- ето как си реших последният подобен проблем.
Имах защитно заземяване на един мотор да го кажем и моята джаджа. Конструктивно двете заземявания бяха в една точка (при кутията на регулатора и от там- към шината на таблото) и понякога - рядко и не на всички обекти процесорът се ресетваше. Решенията на проблема (след многодневни мъки, ядове и няколкостотин километрово бръмчене до обектите) се оказаха тривиални - разместване на заземяваният в различни точки - "силовото" - директно към таблото, или последователно свързан дросел на "силовото" заземление.

Значи звезден център не е лечение, а може и да създаде проблем, ако правилно съм разбрал. При мен смущенията си ги меря и когато инвертора не работи. Като се превключва вентила се появяват сигнали от порядъка на 50 - 200 ns на трансмитерите за IGBT модулите

В крайна сметка къде трябва да се сложи заземителната точка на платката с контролерите до куплунга от захранването или до DSPто?

Това с меренето на смущенията също е таласъмски занаят. Как ги мериш? Дръж сондата във въздуха , особено в близост до източника на смущения и пак ще правиш "измервания" . После допри сондата до крокодилчето на масата и пак се кефи на смущения. Не е и ясно дали от тези пичкета, които наблюдаваш, ти се прецаква системата.
Не искам да те разочаровам, но може и да не си решиш проблема, което не значи сега да захвърлиш всичко. Почни нещо да правиш и наблюдавай какво става - по често ли стават прецакванията, по-рядко ли, какъв им е характерът. Похват, който използвам понякога е изкуствено увеличаване на смущенията - така по- лесно се намират слабите точки и се преценяват ползите от мерките, които са взети. Разделя, събирай, наблюдавай и прави изводи. Ако е необходимо и има възможност, може да се стигне до препроектиране на цялата система, но поне ще имаш вече опит и забелязани недостатъци. В промишлеността не е лесно. Средно веднъж годишно ми се налага работя на загуба. По-важното е да не излагаме занаята.

особено във по-високите честоти. Аз слагам понякога оптични трансмитери-оптика-ресивер и така меря дали има паразитен сигнал някъде. Има и диференциални сонди, но и те се смущават. Токовите сонди също се смущават. Кво да правиш

По важно е да не излагаме занаята

Добре е всички заземителни проводници да се събират в една точка и тя да е към общото заземване на шкафа. Силовите кабели където имаш комутации ги отдели в отделен сноп ако е възможно и се опитай да намалиш максимално дължините им и увеличиш сеченията. Комутационната апаратура е добре да е екранирана в метален отсег на таблото. Ако имаш честотни инвертори към общото захранване задъжително отдели захранването на електрониката през филтър за хармоници поне до 2-3kHz и ако кабелите към моторите са дълги сложи изходни филтри. Общите маси на платките също ако е възможно да ги пуснеш отделни и да стъпят в една точка тази на захранването . Ако шкафа храни мотори и мощноста им е голяма гледай да компенсираш факторана мощноста на тези които не се управляват от инвертори, така тока ти ще падне може дори и с 30% . Дай някаква схема на това нещо по лесно ще ти помогнем

Radoslav70 -правила има но те са ориентир само.Аз правя автомобилна електроника- там фирмите производителки на коли си дават профили -как ,кое и т. да се тества. Облъчва се устроиството и има показатели по които се съди дали е ок. Та в тая борба само опита помага -докат докараме едно изделие да бачка в норми- 3-4-5 литераци на платките се правят.
Само с външни свързвания ме съмнява да го направиш да не се смущава.....

Мерси за съветите, качих картинката по-горе, гледам че нищо не е спазено

Мии аз ежедневно работя/оправям тъпи машини които не забиват и пак всички заземявания са в една точка с простата мисъл да не се убие някой. Дебелината на жиците е според евентуалния ток който би могъл да протече и понеже са медни шунтират ламарината което води до антикорозионни екстри. Има и изключения за замасяването-звезда само ако се предполага че дори при авария не би трябвало да премине ток или електрониката го изисква щото е с друг център на замасяването (като при нивомер за вода напр.). "Следвай тока" беше казано.

Иначе смущенията влизат и през най-невинни жички и после се прехвърлят из платката по капацитивен път. Затова е добре всеки вход (понякога и изход) да минава през резистор или дросел след който да има кондензатор към стабилната маса на платката. И в опроводяването на платката да няма големи затворени кръгове щото и те са антена. Входен резистор около 100 Ома май върши работа, за дросел понякога е достатъчно жицата да минава през ферит а филтриращите кондензатори са около 1нФ.

Може ли фирма дето прави хиляди инвертори годишно да допуска такива грешки, уж немците били прецизни в работата си.

Тц Тц Тц да се захранват през ламарината. Сега трябва да ги редизайнвам докат не са се подпалили силовите модули за трети път