При RS-232 няма такова понятие +/- 15V при MAX232

.

Е то ако отидеш на 485 е грехота да не използваш 9 бита, аз мисля че това е по подразбиране, така пестиш много ненужно слухтене по слейвовете Сега не знам микрочеп колко са се развили в тая посока, но на силбас примерно гадинките имат доста удобен сериен, не само че следи 9-ти бит, ами може и адрес да сравнява, но за съжаление има само един адрес което малко го обезсмисля защото губиш опцията да адресираш всички, а това много често е полезно.
panchev, +/-15 може да направиш по много начини, имам такава реализация, много много дърта, някъде края на 90-те ще да е било, не питай защо не мога да ти кажа, по това време вече 485 ми беше станало любимо, може би съм го наследил от някъде, не помня, но е горе долу така, сега да не се напъвам много но имаш ОК на оптрон ... от там насетне какво беше ... ако изровя някой много дърт архив дори знам как се води SMS_01 мога и схема да извадя, но тия архиви съществуват само във Вегас, там са от 2005-та и изобщо не съм сигурен че тия CD-та са годни за четене след 15 години в къща с изключен климатик

Приложението е нестандартно. Подходът също трябва да е такъв. А запояването на транзистор все още е по силите на повечето пишещи във форума.
А това за +/-15V за 232 е далече от истината...

Зная но не е толкова просто, а и какъв е смисъла.
RS-485 използвах преди 10-на години когато се пускаха дълги трасета , така че говоря по спомен . Помня само, че освен терминиращият резистор м/у A i #B от 120R искаще и някакви ~20К (pullup/pulldown) резистори иначе се чупеше.

Да ако си говорят 2 макса (тогава е +/-5V), но ако го свърржеш към PC и на мястото на SMAJ15CA сложиш SMAJ12CA (12V трансил) комуникацията се чупи.

Да започнем от там, че дъртите чипове за 232 се захранваха от +/-12V и нямаха конвертори на напрежение. Тоест, изходният им сигнал теоретично ще е с максимална амплитуда +/-12V. Това е за изходната част.
Входовете сработваха на значително по-ниско напрежение, ама не ми са гугли по въпроса...

https://en.wikipedia.org/wiki/RS-232
няма смисъл да спорим казвам ти го от опит.
Все пак се опитваме да "помогнем" на karadev но като гледам той не проявява никакъв интерес . Сигурно си превежда въпроса още

Преди 30 години направихме с колегите ми тогава мултипроцесорна система с 8051 /по-точно 8751/,
която използваше общ сериен интерфейс и 9-битовия режим на 8051 за мастер-слейв комуникация
/един мастер и 4 слейв-а /.
За драйвери използвахме отворен колектор 7407 на 24 волта. Кабелите бяха около 15 метра
в доста зашумена заводска среда. Скоростта беше 192 кбита.
Тази машина изкара около 20 години при зверски условия
и беше още работеща, но бизнеса се срути и я дадоха за скрап.

Ами има толкова много решения ...по онова време когато го мъчех тоя дискретен рс232 имахме и друг и терфейс ти- токов кръг, и за него нямам много спомени, но с него има е системи в ретранслатори с по стотици киловати радио, кабелиминаващи през самите помещения на усилвателите, и си живееха доста добре ...
питащия или намери отговора за това което питаше или вече не го и тересува

Е не може да се отрече не темите на karadev винаги предизвикват много коментари
Иначе трудничко се намират специалисти по RS233. Това да не ти е тъпия 232 дето и децата го знаят...

Аз не мога да разбера какво си чешете езиците тука. Хората са го измислили това нещо много отдавна, ама няма кой да потърси малко в Гугъл. Вика му се Modbus и цял свят го ползва. Дори и да не е точно по този протокол, може да види как се прави. В момента мултиплицирам едно устройство дето съм го проектирал преди 10-тина години - по 4 жилен кабел захранвам отдалечено устройство и си говорят двата контролера. 485 и елементарен протокол : старт, пакет със знайна дължина, чек сума - даже не е CRC ами си е 8 битова сума на пакета. Слейва отговаря с няколко фиксирани байта че е приел коректно и толкова. В това може да се включи и адрес и става вече за много слейвове. Някой друг таймаут в системата и всичко става точно. Елементарен протокол, с кадърно написан софтуер няма да има грижи.

едит: забравих да спомена и за DMX - там пък си е фиксиран пакет и всеки слейв си брои и си взема неговите данни. Също има описание на протокола в интернет.

По неприятното е че тия неща се обясняват на човек който беше вързал 128 пика в мултипроцесорна система и обясняваше на всички колко са тъпи и как нищо не разбират.

И мод бъс е опция, но да ти кажа за мои у-ва никога не съм използвал стандартен протокол, защо не мога да ти кажа, все така е идвало. Иначе наистина в момента can е едно от най-удачните решения ако не му се занимава на човек, а и облекчава чисто хардуерно.
А за другото, човек като пита не е лошо, пък какво е говорел преди това, няма да сме злопаметни, паднал лесно се рита, по-трудно е да го вдигнеш.

Ще се види след ден два, паднал, станал.

Каквъвто и протокол да се ползва - трябва да се разпише. Аз лично в момента наблягам на модбъс, защото работя в сфера където това е стандарт и има много устройства на пазара. Примерно онова платче с чиповете на AD - там за където ги правя имам и други устройства с модбъс и така или иначе трябва да имам такава жица. Иначе profinet ама съм далче от правене на такъв дивайс.

Защо не ползваш SDLC?