Казуса е малко фундаментален. Постановката е GSM модул (3G или LTE) и един LiIon елемент. В случая този:
 | | |
| Прикачени файлове: | |
| | |
Повечето модули не търпят напрежение под 3.6V.
В момента модула се храни директно от елемента. Има и Low ESR капацитет (660 uF / 0.05 ом). Това решение работи стабилно, няма ядове с пиковете, по - добър кондензатор от батерията няма. Но гледайки характеристиката на батерията, 3.6V е някъде средата на капацитета. Въпроса е как да се източи както трябва?
Първосигналното решение е степ ъп DC/DC. Модула за щастие може да понесе 4.2V така, че поне няма нужда да е нагоре и надолу. Проблема при такъв конвертор е, че си е ракетна технология. Трябва хем да носи на голяма динамика на тока, хем да е миниятюрен като изпълнение. А тук вече в изхода ще си трябва капацитет, батерията е "далеч". Демек противоречащи си изисквания... А и притеснението ми е, че даже и да го спретна, може да се окаже, че заради кофти ефективност, целия кяр от спечеления капацитет е отишъл на вятъра...
Пропускам ли нещо? Някаква друга фундаментална идея?
ЕДИТ:
По принцип елемента още го нямам в ръцете си. Дейта шита както обикновенно е пределно постен и няма характеристика при малки токове какво е положението (200мА колкото е средната консумация на модула при предаване на стриминг данни). По пътя на логиката, напрежението на елемента при такава консумация би трябвало да пада по-бавно. В интерес на истината 3G модулите нямат чак такива пикове в консумацията пък и кондензатора би трябвало добре да буферира. Може и да се окаже, че дявола не е толкова черен, ама това май само с опити може да се установи. Което е тъпо, защото като нямам документ зад гърба си, не се чувствам комфортно...
Наясно си какво значи това. 
Че и без кондензатор съм пробвал - пак става.
Що устройства съм направил без никаква защита на батерията...