Ако процесорът има инструкции за прекъсвания можеш да ги използваш за унификация - както е примерно при х86.
Ако няма тогава е вариант както по горе ПС66 е написал на фиксирани адреси да имаш едни jmp таблици или пък направо адреси с които да унифицираш системната функционалност.
Трети вариант е да имаш само една входна точка и да предаваш в някой регисър коя точно системна функция искаш да се изпълни + необходимите и параметри в други регистри.
Четвърти вариант за да се спести малко код при условие, че номера на системната функция общо взето е константа да не хабиш инструкция и регистър за него ами да го вкараш в кода непосредствено след съответният int/call и да си се взима от там пък адреса за връщане да се модифицира така за да го прескочи, абе като, че ли малко код ще е по ясен:
 | | |
| Код: OPEN equ 1 CLOSE equ 2 .... call sysrequest db OPEN call sysrequest db CLOSE | |
| | |
Та това безумие, ще спести някой друг байт но прави много тегаво интегрирането със C/C++ компилатор - но все пак е доста често срещан подход при 8 битови ОС