има едно учебниче 350 стр., "Рязане на металите". там на 4 страница е нарусуван режещ инструмент, описани са основните повърхнини и ъгли. останалите 340 страници се обяснява какво влияние имат тези параметри на режима на рязане. учебника би трябвало да се продава в книжарницата на МЕИ-то.
да, учебника е по-скоро за хора, които ще конструират и произвеждат металорежещи интсрументи. когато си вземах разряда за стругар-фрезист, ми мина през ръцете някакъв учебник за техникуми. там нещата са описани по-накратко и не с толкова формули, но по същество са същите. не знам дали в днешно време може да се намери такъв упростен учебник.
не е лошо човек да му тегли един вентилатор, щом е решил да металоделства. 3 повъхрнини и 3 ъгъла има във всеки режещ инструмент. и съотношенията между тях, наред със скоростта на рязане, са ключов фактор какво ще се постигне - дълбочина на рязане, гладкост, стружкочупене и т.н. дали учебника е нов или стар - няма значение, геометрията не се е променила през вековете. просто някой пише учебници с формули, други тъпо и упорито заточват ножове на шмиргела. теоретичния и емперичния подход се срещат някъде по средата и се нарича "опит". за да достигнеш до зоната на златната среда, трябва да прочетеш няколко учебника и да потрошиш десетки инструменти 
при простите рязания (струг примерно) нещата са малко по-прости и очевидни. при въртящи се инструменти (свредла и палцови фрези) нещата са по-сложни, защото режима и скоростта на рязане се променят от центъра на инструмента към периферията. идеалния инструмент е с променлива геометрия на ръба, обаче това е непрактично за ежедневните инструменти и се прави компромис. "Рязане" се учи втори курс, един семестър. "Свредла" се учи трети и е два семестъра. и само си мислиш, че си научил нещо...
винаги, когато имаш рязане, режещия ръб на инструменти влиза в материала. обратното вече не е рязане, а мазане. сигурно може да се квалифицира като обработка, но не мисля, че ще се изучава някога като научна дисциплина. все едно да режеш хляба с обратната страна на кухненския нож.
също в трети курс, вече 3 семестъра се учат металорежещи машини - компановка, кинематика, задвижвания, охлаждане. там се научаваш как да осигуриш на процеса на рязане разнообразието от скорости и подавания, така че една относително универсална машина да поеме обработката на максимално голям обхват от материали и детайли. и това си е наука, не е шарлатанство. не гледаш в кристална топка, а в таблици и формули. резонансите са една от сметките. в иделания случай постигаш много малки резонански, но ако проектираш такава машина шефа на завода ще го вкарат в затвора за прахосване на чугун. затова винаги се придържаш към някакъв практичен компромис - по-ниско тегло, но и по-ниски скорости.
в случая с рутерите, понеже те като правило нямат нито маса, нито коравина, се прави алабалистиката с много високите скорости и микро-подавания. системата пак резонира, но на много по-висока честота. този режим по принцип е много далеч от нормален режим на ряане и е по-скоро оптимален за конкретния конструктивен екземпляр. в една нормална тежка компановка се постига много по-висок добив (на стружки) при много по-нормални режими, респективно температури. и съответно всички трикове звучат като бабешки рецепти - лекуваме екзема с кравешко лайно. може и да помага, но не е "научно" 
същото важи и за материала на инструмента. легиращите добавки (кобалт, молибден, ванадии, титан ивсякакви щуротий от тази част на менделеевата таблица) са някакви малки проценти и микса от тях променя до неузнаваемост свойствата на стоманата. дори 0.1% разлика оказва съществено влияние. затова сериозните фирми имат каталози по 1000ст, а не само "витрина с бургии". винаги съм казвал, че винт може да се забие с клещи. по-добре се забива с чук, но най-добре става с отвертка. за всяко нещо си има точния инструмент, просто трябва или да го намериш, или да се примириш с посредствения резултат.
за инструментите от китай важат същите разсъждения, като за интегралните схеми от китай - никога не знаеш какво ще дойде - чип с друг кристал вътре, или дори без кристал, или бургия от желязо за пирони. въпрос по-скоро на късмет. по-сериозните доставцици имат достатъчно добра документация, която да описва съответния инструмент за какви скорости и режими е проектиран. гледаш детайла, гледаш машината, въздъхваш дълбоко и отваряш каталога да си намериш инструмента. но в главата ти винаги трябва да е онази схемичка с ръбовете на рязане от 4-та страница на учебника и да се опитваш да си спомниш какво пишеше в него и как, аджеба, тоя ръб се разполага в пространството при нашето конкретно рязане.
за керамиката и праховата металургия дори не ми се започва приказка.
|
ко?
. Реално тичат по панаири и се чудят дали е по добре да си вземат Mazak или DMG дано най-после съм разбран правилно че подаването и начина на обработка е предвид машината с която разполагам а не защото така е правилно , така трябва да е или така е по-добре . И много ще ми е интересно да видя един рутер който да е направен за приблизителната сума от 6000$ и да има сходни или по-добри показатели от последния клип който съм постнал . Ако трябва да гледам това което дава производителя за инструмента като максимум на натоварване то за 10мм фрезер с 3 режещи ръба му дават 6500RPM по 1500мм/мин и подаване Ae=10x0.1 и Ap=10x1.5 
